Хората в стаята се стреснаха. Девлин знаеше, че изстрелът се е чул на улицата.
— Останете по местата си! — извика той. — Никой да не мърда! Къде е детонаторът?
Уолтър Харисън, който стоеше близо до изхода, отговори:
— Тук.
Девлин бързо се приближи до детонатора. Двигателният брояч показваше, че остават осем минути.
Той се обърна и каза на хората:
— Когато ви кажа да тръгнете, излезте през задната врата. Не бягайте. Вървете. Не вдигайте шум. На покрива има пазач, който ще ви застреля, ако ви чуе. Ако се намирате близо до някоя от мините, внимателно я обърнете към Мейн стрийт. Не вдигайте мините. Не пипайте свързващите жици. Само леко ги насочете към улицата. После излезте през задната врата. Минете през полето и вървете на север. Ще стигнете до военните. Щом ги видите, вдигнете ръце. Хайде, започваме.
Девлин огледа внимателно детонатора, за да разбере как да пренастрои часовниковия механизъм. Натисна бутончето вдясно и го нагласи за четирийсет и пет секунди. Когато се обърна към стаята, последният заложник се изнизваше през задната врата. Погледна към Мейн стрийт и видя, че двама от пазачите на Кий вървят към книжарницата.
Всички мини бяха насочени към улицата. Девлин пъхна браунинга в колана си, изтича до мъртвия пазач, взе карабината М16 и хукна след заложниците. Точно когато хората се затичаха към полето, човекът на покрива откри огън по тях. Девлин превключи карабината на автоматична стрелба и осея с куршуми горната част на сградата, принуждавайки пазача да се дръпне назад.
Изстрелите накараха хората на Кий да хукнат към книжарницата. Времето на експлозията течеше безмилостно. Точно когато мъжете стигнаха до входа, мините избухнаха с оглушителен гръм. Двамата бяха разкъсани на парчета от стоманените сачми, свистящи във въздуха. Цялата предна стена на сградата рухна. Първият етаж се срути и разнебитената стара постройка се огъна. Пазачът на покрива се сгромоляса сред димящата купчина. Дори сградите на отсрещната страна на улицата пострадаха. Всичко в радиус от стотина метра от книжарницата беше поразено.
Кий се обърна и видя как магазинът се срути.
— Останете по местата си — изкрещя той на хората, които стояха на покривите наоколо. После се обърна към намиращите се най-близо до него. — Вие, двамата, вървете в културния дом. Онова копеле Девлин е жив. Ако го видите, застреляйте го.
Сетне Кий накара останалите да тръгнат с него.
Докато Кий се приближаваше към книжарницата, Девлин тичаше в противоположната посока. Отправи се към културния дом, като бягаше прилепен до задните стени на сградите по Мейн стрийт. Заложниците се завтекоха на север. Девлин не забеляза покосени тела. Извади предавателя и без да спира, предаде съобщението си.
— Мъжете заложници идват към войниците ви, разположени на север от града. Не стреляйте по тях, но се уверете дали всички са заложници. Ако видите някой, който не е в списъка ви, заловете го.
После се отдалечи от сградите, зави на север по безлюдното поле и продължи да тича, докато пресметна, че се намира успоредно на културния дом. Тревите и шубраците отстъпиха пред почистен черен път. Девлин спря под едно дърво и се опита да види дали хората на Кий се разхождат пред сградата. Двама от тях изскочиха от Мейн стрийт и влязоха в културния дом. Девлин не забеляза други хора. Извади пълнителя на М16 и го провери. Беше до половината. Смени го и превключи карабината на единична стрелба. Пое дълбоко въздух и хукна.
На Мейн стрийт Кий и хората му се опитваха да отместят отломките, за да видят колко мъртви тела са заровени под развалините на книжарницата. Забиха в земята една греда и повдигнаха част от срутилия се таван и стените. Кий се наведе и огледа мястото. Видя само един разкъсан крак.
Изправи се и отстъпи назад.
— Пуснете я.
Хората му пуснаха гредата, която бяха използвали като лост, и дървото се сгромоляса с трясък.
— Добре. Чуйте какво ще ви кажа — рече Кий. — Намерете бледоликото копеле. Онзи отдолу беше Томи. Мъртъв е. Девлин вероятно е взел карабината му. Уили, събери всички. Провери ги един по един, по име. Разбери кой е ранен. Колко са останали. Знам как да хванем онова бледолико лайно. Ще го застреляме. После ще отрежем шибаната му глава и ще я хвърлим пред телевизионните камери ей там.
Няколко часа преди Девлин да влезе в града, Лийлани бе дошла в съзнание. Събуди я някакъв гръм и усещането, че се върти. Сетне почувства невероятна болка. Внимателно отвори очи, за да спре въртенето и да се приспособи към болката. Отначало нямаше представа къде се намира. Бученето и световъртежът намаляха и тя осъзна, че идва на себе си. Когато съзнанието й се проясни, тя се опита да седне, но падна на плетеното канапе. Стана й толкова лошо, че едва не повърна.