В един мимолетен миг на прозрение Кранстън реши, че съпругата на Лиху би трябвало да му помага. Стигна до извода, че не са много близки, ала това не го изненада.
Дебелият килим на пода заглуши стъпките му.
Генералът се приближи до Лиху и застана пред него с пистолет в ръка. Дебелакът най-сетне вдигна глава и го забеляза. Лиху скочи с изненадваща скорост за човек с неговите размери, но все пак не достатъчно бързо. Кранстън вдигна дясната си ръка, допря големия колт до гърдите му и без да се колебае, натисна спусъка. Еди Лиху само успя да го хване за китката, после сърцето му експлодира и тялото отхвръкна назад към леглото.
Генералът беше толкова съсредоточен, че не чу изстрела. Вероятно огромното тяло на Лиху бе погълнало по-голямата част от гърмежа. Кранстън погледна димящото дуло и забеляза, че ръкавът му е опръскан с кръв.
Колтът беше твърде горещ, за да го пъхне в колана си, затова Кранстън продължи да го държи в ръка. Обърна се и излезе от стаята.
— Еди? Какво беше това? — извика от спалнята си съпругата на Лиху.
Неизвестно защо, Кранстън се поддаде на желанието си да й отговори.
— Нищо — каза той.
— Какво? — попита жената.
Колтът се охлади и Джаспър го пъхна в колана си. Не бързаше. Едва когато слезе до половината на стълбището, той чу първите писъци.
Не го беше грижа дали ще го хванат и това някак му вдъхна увереност, че ще успее да се измъкне. Когато стигна до преддверието, двама от пазачите се втурнаха нагоре по двойното стълбище.
В двора на къщата се разхождаха около триста души, затова Кранстън не привлече внимание. Качи се в колата си и измина около петстотин метра, когато охраната в дома на Лиху получи заповед да затвори всички изходи от имението.
В нощта, преди войниците на Хоторн да атакуват Кахоа, бреговата охрана забеляза лодката, от която някакви мъже разтовариха три сандъка. Пренесоха ги на един ръждясал товарен кораб. Корабът се премести на друго място. Командирът на бреговата охрана прояви достатъчно разум също да изчака.
Дванайсет часа по-късно лодката отново се появи. Носеше друг товар. Този път един от хеликоптерите на бреговата охрана я проследи до малкия кей извън пристанището на Хило. Деветимата морски пехотинци от специалното подразделение на военноморските сили „Тюлен“ слязоха на брега същата нощ, когато армията нападна Кахоа. Операцията беше класическа. Цял живот се бяха готвили за нея.
Хеликоптерът излетя от военноморската база в Оаху. Пехотинците скочиха във водата на около петстотин метра от брега. Започнаха да плуват под вода и когато се приближиха до малкия кей, се разделиха на две групи. Трима се качиха на лодката, с която хората на Лиху пренасяха оръжието, а останалите шестима останаха да чакат във водата. Мъжете на лодката направиха фаталната грешка да атакуват морските пехотинци. За по-малко от две минути пехотинците убиха двама от членовете на екипажа и плениха другите двама.
Водачът на пехотинците блъсна един от оцелелите към мъртвите му другари, сръга го между краката с картечния пистолет „Хеклер и Кох“ и попита:
— Колко от приятелчетата ти са на брега и къде?
— Трима — мигновено отговори човекът. — До зелената палатка. От отсамната страна на вълнолома.
Командирът предаде информацията на чакащите във водата морски пехотинци. Те решиха да заобиколят вълнолома и да се приближат към палатката изотзад. Най-трудното от цялата операция беше плуването. Щом стигнаха до брега и свалиха аквалангите, не им оставаше нищо друго, освен да атакуват палатката. Видът на шестимата морски пехотинци в пълно бойно снаряжение беше достатъчен, за да сложи край на всяка мисъл за съпротива. Малко по-трудно беше да разберат къде са армейските оръжия.
Морските пехотинци довлякоха тримата мъже на Лиху до водата и завързаха ръцете и краката им. Накараха ги да коленичат в пясъка, застанали един срещу друг.
Командирът се приближи до най-едрия и допря дулото на беретата със заглушител в тила му.
— Вашите действия се преценяват като враждебни и насочени срещу Съединените щати. Или ще кажеш къде са оръжията, или ще те застрелям.
— Не знам нищо за никакви оръжия. Ние само…
Командирът натисна спусъка и главата на човека експлодира, опръсквайки с кръв и мозък лицата на другите двама. Пехотинецът спокойно се приближи до следващия и повтори въпроса си дума по дума.