Той слезе от терасата и се запъти към брега. Забеляза, че бащата и дъщерята изчакваха да се отдалечи достатъчно, за да не ги чува, но дори тогава той долови ругатните на Кранстън.
Девлин забърза към брега, за да не чува виковете. Изведнъж му се дощя да бъде далеч от къщата на Кранстън, от неговия гняв и от болката му. Съблече фланелката си, свали шортите и влезе във водата. Северният ветрец бе развълнувал океана.
Плуваше успоредно на брега, далеч от къщата. В първите пет минути му беше трудно да се движи в бурните води. Но постепенно свикна с хладината и мускулите му започнаха да се движат ритмично. Не мислеше за нищо. Дойде му на ум просто да поседи няколко дни под лъчите на горещото хавайско слънце и после да каже на Чоу да изпрати някой друг да открие какво се е случило с Били Кранстън. Някой, който да разбули истината за толкова години, изпълнени с болка.
4.
Когато Девлин излезе от водата, Лийлани седеше на брега до дрехите му. Тясната й къса червена фланелка беше на пясъка. Единственото, което имаше на тялото си, беше черният бански, но това изобщо не я смущаваше. Девлин остана предпазлив. Тя изглеждаше ядосана. А той не искаше да стане жертва на гнева й. Ако не беше толкова красива и прелъстителна, Девлин вероятно щеше да се извини учтиво и да се върне в къщата на Кранстън.
Той седна на пясъка, но на разстояние от нея. Вторачи се в океана, като очакваше да изсъхне на слънцето, както и да чуе какво има да му каже Лийлани Килау Кранстън.
— Не мога да говоря с него — каза тя. — Може би ще поговоря с вас.
— За какво?
— За брат ми. Моят наполовина брат, Били.
— Хм.
— Какво би трябвало да означава това?
Тя говореше с жар, която учуди Девлин. Той я погледна, за да види доколко е сериозна. А Лийлани изглеждаше много сериозна.
— Може би, че ще ми създадете трудности.
— Разбирам.
— А откровено казано, в момента не ми е до това.
— Да го разбирам ли като заплаха?
— Не бих го нарекъл така.
— Какво друго? Да не би да сте от онези, които крещят? Или млъкват и се затварят в себе си?
— Вие и Били явно сте имали различни майки. Бяхте ли му близка?
Този въпрос я раздразни.
— Какво общо има това?
— Вие искахте да говорим за Били, нали?
— Бяхме много близки. Живеехме заедно благодарение на полигамията на моя баща.
— Той е имал две жени едновременно?
— Майката на Били, Една, беше законната му жена. Моята майка, Лили, беше тяхна икономка. Когато майка ми забременяла с мен, всички са знаели кой е бащата. Особено след като съм се родила. Но майката на Били отказала да изгони майка ми. Така станахме част от този дом. Били и аз израснахме заедно при много трудни обстоятелства. Били означаваше много за мен.
— Разбирам.
— Съмнявам се.
Нейният насмешлив отговор дойде много за Девлин. Той се обърна към нея и рече:
— Вижте, съжалявам, че не се разбирате с баща си. Съжалявам за мъката ви за Били. Но аз не съм дошъл тук за това.
— Не ми викайте.
— Нямам намерение да ви викам — повиши тон Девлин.
— Защо сте толкова ядосан? Да не би да се чувствате заплашен?
— Степента на гнева ми не е темата на разговора ни. И нямам намерение да се карам с вас кой е отговорен за това. Вие имате представа какво се е случило на вашия половин брат, нали?
— Аз видях какво му се е случило. Аз идентифицирах тялото му.
— Каква част от тялото видяхте?
— Всичко.
— Тогава би трябвало да разберете защо не мога да приема лесно онова, което се е случило с вашия брат. Не мисля, че трябва да използвате тази трагедия, за да усъвършенствате феминистките си умения да отстоявате своето. Освен това ми омръзна да доказвам на всеки от вашето семейство колко силно съм загрижен за Били и за онова, което му се е случило. Не съм склонен да правя лицемерни коментари за това.
Безцеремонното отношение на Девлин само подхрани гнева на Лийлани.
— Били не може да е означавал повече за вас, отколкото за мен — отсече тя. — Знам, че сте се били заедно в онази отвратителна война, но вие нямате представа за битките, които Били и аз сме водили заедно. Представете си само какво е да израснеш в расистко общество, полузаконна сестра на бял брат, с баща, който през повечето време го няма и с две майки, които почти не си говорят. Били ме защитаваше много повече, отколкото се изисква от всеки друг по-голям брат. Онова, което се случи с него, направо ме влудява. Не съм спала спокойно и не съм работила нормално, откакто това стана. Така че моят тон също може да е малко груб.