Човекът с ножа изведнъж се почувства съвсем сам пред мъж, който държеше бейзболната бухалка сякаш беше пръчка. Всичко стана за секунди. Хулиганът размаха ножа. Девлин се съсредоточи върху него, но чу, че моторът на микробуса започна да бръмчи. Шофьорът ускори оборотите. Девлин тръгна към мъжа с ножа. Шофьорът превключи на задна скорост. Гумите разпръснаха песъчливия асфалт на малкия паркинг. Човекът с ножа разбра, че не е достоен противник за Девлин. Хвърли ножа по него и хукна към отворената врата на микробуса. Девлин избегна летящия нож. Шофьорът видя, че приятелят му тича към микробуса и спря.
Девлин се ядоса, че мъжът, който го бе ранил, може да се измъкне. Хвърли бейзболната бухалка по него, сякаш беше гигантска томахавка. Бухалката уцели човека през краката. Той тупна тежко на земята и се плъзна по асфалта. Девлин се затича към микробуса. Шофьорът изпадна в паника и настъпи педала за газта, обръщайки надясно, за да излезе на магистралата. Превозното средство се изплъзна от контрол, кривна наляво и задната гума прегази падналия главорез. Гумите забуксуваха и микробусът се наклони на една страна, минавайки през дясното рамо на човека. Предсмъртният му вик беше заглушен, когато задното колело подскочи върху главата му. Девлин трепна от противния звук, който се чу при строшаването на черепа. Микробусът излезе на магистралата.
Девлин изруга, обърна се и хукна към колата си. Когато стигна до шосето, стоповете на микробуса вече примигваха в далечината. Ала нищо не беше в състояние да го спре.
Той настъпи педала на газта и стисна здраво волана, твърдо решен да проследи шевролета. Луната се бе скрила зад един облак, а покрай магистралата нямаше лампи. Девлин не виждаше нищо, освен стоповете на микробуса. Караше със сто и двайсет километра и намаляваше разстоянието между себе си и червените светлини. Шевролетът изчезна зад един завой и Девлин натисна педала на газта до пода. Взе завоя и видя, че стоповете на микробуса се отклоняват вдясно. Шевролетът свърна в полето. Червените светлини изчезнаха някъде вдясно.
Девлин намали, за да не подмине отклонението. Ала се движеше твърде бързо. Видя тесния път и натисна спирачките, но не можа да спре навреме. Включи на задна скорост, обърна и се вряза в полето около Халейва.
Взетата под наем кола заподскача по неравностите и дупките. Девлин удари главата си в тавана. Едва виждаше пътя, още по-малко стоповете на микробуса и трябваше да кара бавно. Колата подскочи на един завой. Сивият шевролет стоеше със загасени фарове по средата на пътя. Девлин натисна спирачките, но беше твърде близо. Взетият под наем автомобил се блъсна в изоставения микробус. Девлин слезе от колата, но не видя никого. Огледа се и на около петстотин метра вляво забеляза няколко къщи. В противоположната посока се виждаше поле, дървета и покривите на Халейва. Девлин не съзря никакво движение и не чу нищо, освен бръмченето на колата си. Не видя добре шофьора, за да може по-късно да го разпознае.
Той се изплю на пътя и се отказа от преследването.
Докато караше бавно към ресторанта, Девлин видя първите полицейски коли, които се събираха на малкия паркинг до плажа. Макар и от разстояние, той забеляза тъмната локва кръв, изтекла от смазания череп на мъртвия мъж. Последното, за което имаше настроение, беше един дълъг разговор с полицията. Той зави по павираното шосе, водещо далеч от брега. Дълго обикаля Халейва, за да не се приближава до ресторанта. Накрая излезе на магистрала 99, свърна наляво и се отправи към Хонолулу.
Лийлани чакаше в ресторанта. Накрая се ядоса толкова много, че ръцете й се разтрепериха. Не бе очаквала, че Девлин ще постъпи така с нея. На всичко отгоре я остави да плати сметката. Установи, че не е взела достатъчно пари. Наложи се да използва вече невалидната си кредитна карта, да седи със стиснати зъби и престорена усмивка и да се поти от смущаващата вероятност онази самомнителна русокоса съдържателка да й каже, че кредитната й карта е изтекла. Но неизвестно как чекът й бе приет. Лийлани остави бакшиш, стана и излезе от ресторанта, вперила поглед право напред, твърдо убедена, че всички я гледат.
Едва когато стъпи на улицата, тя започна тихо да ругае Джак Девлин. Прокле и себе си, че е допуснала на един мъж да й казва какво да прави и какво не. И се закле това никога да не се повтори. Гневът я заслепи за всичко друго, освен за собственото й решение. Видя полицията и линейката, спрели на малкия паркинг, но и през ум не й мина да ги свърже с Девлин. Погледна сцената и предположи, че е пътна злополука, каквито непрекъснато ставаха по магистралата покрай северното крайбрежие. Примигващите сини светлини не означаваха нищо за нея. Единственото й желание беше да прати по дяволите Джак Девлин и всеки, изпречил се на пътя й.