— Енгъл? — изрева той със силен хавайски акцент.
— Да? — отговори гласът от другия край.
— Слушай внимателно.
Девлин плува с лекота в продължение на петнайсет минути, сетне с усилие още един час, почивайки по две минути на всеки осем. Когато излезе от водата, кръвообращението в ръцете и мускулите на гърба му се бе усилило. Краката го боляха. Установи, че повечето наранявания, които бе получил в Ню Йорк, оздравяваха. От предишната вечер на гърба му имаше само една дълбока драскотина, която пареше от солената вода.
Взе дрехите си и се затича към апартамента. Изкъпа се, преоблече се и се залови методично за работа.
До обяд вече бе получил пистолетите си от оръжейния майстор, бе разговарял с госпожа Банкс и бе купил четири топографски карти на областта Пуна и на Биг Айланд. Разгърна ги на голямата маса в трапезарията на апартамента си и започна да ги разучава. Макар че бе взел четири карти, за да проучи територията, в която се бе движил Били, интересът му беше насочен най-вече към два района — град Кахоа и тропическата гора на северозапад, където бяха намерили тялото на Били.
Картите му разкриха доста неща. Макар да беше уединена и необработена, местността, където бе открит Били, не беше далеч от Кахоа. Нещо повече, преди двайсет години предприемачите бяха направили там мрежа от пътища, които бяха обозначени на картите. Може би не бяха в добро състояние, но съществуваха.
Девлин знаеше, че когато преди години на островите процъфтяваше отглеждането на марихуана, същите онези пътища бяха превърнали областта Пуна в главен център на тази дейност. Анахронизмът пътна мрежа и некултивиран район бе спестил на хората, занимаващи се с отглеждане на марихуана, неизброимо количество време и усилия.
Картите показваха, че тялото е било намерено в най-дълбоката част на гората, на малко повече от три километра от най-близкия стар път. Явно Били бе отишъл там пеша, за да се погрижи за собствения си парцел с марихуана. Но ако е бил убит, престъплението трябва да е било извършено на онова място. Би било почти невъзможно някой да пренесе трупа там.
Картите разказаха на Девлин много, но преди всичко, че няма да получи отговорите на въпросите си, ако не види мястото със собствените си очи.
Планът му се оформи. После насочи вниманието си към следващия проблем — да намери самоанеца. Тули още не се беше обадил на госпожа Банкс. Девлин трябваше да го открие тази вечер или да потърси някой друг.
8.
В осем часа същата вечер Девлин разглеждаше уличните табели и се опитваше да разбере как да стигне до Капиолани Булевард. За съжаление имената на улиците бяха сложни и си приличаха и трябваше да разчита на паметта и на доброто си чувство за ориентация.
Госпожа Банкс му бе казала, че Тули работи като охранител на заведение. Това означаваше, че Девлин трябва да претърси баровете и клубовете. Човек с уменията на Тули би работил на най-трудните места, където управата плаща най-много.
Девлин намери Капиолани Булевард, без да обикаля много. Светът на проститутките се забелязваше лесно. Неоновите реклами се виждаха от две пресечки.
Спря на малкия паркинг, който обслужваше комплекса. Беше рано и лесно намери свободно място.
Слезе от колата, погледна множеството сексуални атракции и реши да започне от центъра на квартала. Мина покрай редицата публични домове и кабарета, плати дванайсет долара и влезе в един бар.
В средата на заведението имаше квадратна сцена, около която седяха мъже. Зад сцената бе опънат екран, а до него се намираше павилионът на дисководещия. Барчето с напитките беше вляво.
Жената на сцената беше само по едва забележими бикини. Косите й бяха изрусени, краката — къси и набити, а гърдите — малки. Зърната бяха намазани с руж. Тя се приближи до един от клиентите и отърка изпотените си гърди в лицето му. Мъжът не се опита да я докосне, но я остави да се гърчи в скута му, колкото си иска. Сетне жената се втурна към друг посетител и завъртя полуголия си задник на коленете му. Доближи гърди до лицето на трети и после отново се качи на сцената.
Девлин не беше виждал подобен контакт в другите хавайски барове. Из оскъдно осветеното помещение се разхождаха още три момичета, които танцуваха около прехласнатите клиенти на клуба.
Девлин се приближи до барчето и си поръча „Хайнекен“, ала получи безалкохолна бира с обяснение, което не можа да чуе от гърмящата диско музика. Не беше трудно да се досети, че някой бе намерил вратичка в закона — отсъствието на лиценз за продажба на алкохол означаваше, че съответните власти не влизат да проверят дали има физически контакт между танцьорките и посетителите.