Харисън й направи знак да се настани и каза:
— Седни където искаш.
Тя се приближи до неговата маса и седна.
— Аз съм Лийлани Джоунс. Как върви бизнесът?
— Аз съм Уолтър Харисън. А на теб как ти се вижда?
— Зле.
— Дори това не е точното описание на положението.
— Така ли?
— Ами скритият потенциал е голям. Приятна обстановка. Оригинален дървен под. Панорамна гледка към Мейн стрийт. Вентилатор на тавана.
— И какво пречи на този потенциал да бъде оползотворен?
Уолтър се усмихна накриво. Горните три зъба вдясно липсваха.
— Искаш да кажеш защо не върви бизнесът ли?
— Да.
— Убеден съм, че има няколко причини. Може би защото аз предпочитам да пия водка с портокалов сок и да чета скучни философски книги, отколкото да използвам енергията си като капиталист. Или защото не ми пука достатъчно за местната клиентела.
— Искаш да кажеш, че не им целуваш задниците ли?
— Точно така. Предполагам, защото храната не е много хубава. Защо питаш?
— Търся работа.
— Ако съм в състояние да ти плащам, бизнесът ми ще потръгне.
— Твое ли е това място?
— Взех го под аренда за пет години. В този град никой не притежава нищо. Всъщност на целия остров. Всичко е собственост на неизвестни лица. Корпорации, които водят началото си от някой семеен тръст, основан от белите мисионери, откраднали по-голямата част от островите, когато никой не е имал нищо. Нещо като затворен кръг. Затова потенциалът не е реализиран. Малцина се гордеят със собственост.
Лийлани слушаше внимателно, но предпочиташе да избегне философската дискусия.
— И горният етаж ли е твой?
— Само ако използваш думата „твой“ в най-широк смисъл.
— Искаш ли да ми дадеш стая и храна? А в замяна аз ще работя тук. Ще запазвам бакшишите за себе си. Ако бизнесът потръгне, ще поговорим за заплата.
— Разговорът взе неочакван обрат. Наистина ли искаш да спиш под един покрив с мен?
— Само ако използваш думата „спим“ в най-тесния смисъл.
Уолтър се усмихна. Разговорът с Лийлани започна да му харесва.
— Коя си ти? Някой ли ти каза, че търся работници?
— Не. Само искам да си намеря някаква работа.
— Само това ли?
— Да.
— Но защо искаш да работиш за мен?
— Знам да готвя. Да се справям с ресторантската работа. От всички в града твоето заведение има най-голяма нужда от помощ.
— Разбирам. Нещо като благотворителен жест.
— Съвсем не. Просто разбирам къде най-много се нуждаят от мен.
— Защо подозирам нещо гнило? Дали защото представяш нещата толкова кратко и ясно?
— Не знам. Говоря откровено. Съдейки по външността ми, ти сигурно съзнаваш, че ще привличам клиенти. Няма да ти досаждам, ако и ти не ме притесняваш. Работила съм в два ресторанта, докато учех в колежа в Сан Франциско. Мога дори да ти представя препоръки, ако искаш.
— Препоръки! Има ли нещо по-безполезно от приятели и роднини, кълнящи се в хора, от които мечтаят да се отърват? И се обзалагам на една голяма сума, че ти можеш да направиш свои приятели доста началници.
— Хей, не е честно.
Уолтър изопна гръб и поклати глава.
— Имаш право. Но в миналото съм ставал жертва на женски хитрини. И те уверявам, нямаш представа колко много жени в този град мислят, че могат да работят тук и да ме спасят. Чувствам се като голяма и лесна мишена.
Лийлани се облегна назад и се намръщи. Погледна Уолтър и бавно попита:
— Наистина ли се чувстваш притиснат?
— Ами…
— Твърде ли съм настоятелна?
— Може би причината е в мен. Откъде си?
— От Мауи.
— Там ли си родена?
— Да. А ти?
— Роден съм в Хонолулу. Семейството ми е от Оаху. Дошли са тук, на Биг Айланд, когато съм бил на дванайсет. Баща ми дълги години работи в Хонолулу. По корабите. После купи наблизо малка ферма за авокадо. Пенсионира се и живее там. Ти не приличаш на островитянка.
— Защо мислиш така?
— Имаш континентален вид.
— Вероятно защото съм учила там.
— Какво?
— Имам магистърска степен по изящни изкуства.
— Художничка! Знаех си. Образованието си личи.
— Всъщност съм скулпторка. Занимавах се с това цели осем месеца. Затова съм малко изнервена. Когато пощурея така, си давам няколко месеца почивка. Отивам някъде. Чувала съм, че областта Пуна е хубава, затова дойдох тук. Трябва ми само място за спане. Не ям много. Ще си изработвам всичко. Това е.