— Вчера Нихики се свърза с мен — продължи Енгъл. — От „Пасифик Рим“ се обадила някаква жена. Искала среща относно случая Кранстън. Когато пристигна онзи тип Девлин, аз отидох в стаичката до Нихики и подслушах разговора им.
Лиху бе затворил очи. Енгъл прекъсна монолога си, за да се увери, че не е заспал. В същия миг Еди отвори очи и с хрипкав глас избуча:
— Какво има, мършав духачо? С бой ли искаш да изтръгна думите от устата ти? Говори! Не ме карай да ти задавам шибани въпроси.
Енгъл преразказа разговора между Девлин и Нихики. От време на време Лиху изсумтяваше, за да покаже, че следи думите му.
Когато адвокатът свърши, дебелакът се наведе напред. Седя неподвижен около пет секунди, сетне посочи с пръста си, който приличаше на кренвирш, към Енгъл и рече:
— Добре. Ето какво ще направиш. Пусни онзи главорез Кий по петите му. Щом Девлин се появи в града, насочи Кий в правилната посока. Кажи му каквото знаеш за Девлин, сетне се оттегли настрана. Навъртай се наоколо, докато нещата се разгорещят, после изчезни. Няма да си ми необходим, за да обуздаваш Кий.
— Слава богу.
— И бъди готов да се махнеш оттук, когато ти кажа.
Енгъл кимна, опитвайки се да проумее крайния резултат от двете заповеди, които му даде Лиху. Изчисли ефекта, доколкото можа, но всичко стана твърде сложно. Заряза размишленията. Лиху беше единственият, който знаеше всички етапи на плана си. Само Еди можеше да предвиди какво ще се случи, когато пристъпи към действие.
— Кий ще те послуша ли? — попита Лиху.
— Само защото знае, че ти движиш нещата. Не мога да гарантирам нищо, свързано с господин Кий.
Лиху отново изсумтя — звук, който Енгъл изтълкува като „добре“. Двамата се втренчиха един в друг.
— Довиждане — каза Лиху.
Адвокатът кимна. Уплаши се, че се е показал като слабоумник, който не съзнава, че срещата е свършила. Бързо стана и излезе.
Щом вратата се затвори, Лиху отново се облегна назад и затвори за миг очи, после пак се наведе над бюрото. Грабна телефона и набра някакъв номер — един от десетките, които бе складирал в паметта си. Отговори пейджърът и Лиху натисна една буква от телефонния тефтер. Сетне затвори, премести стола си и зачака. Погледна часовника си и изсумтя.
— Шибана петъчна вечер.
Напъха огромната пура в устата си и стана.
— Хайде, Чарли, да хапнем нещо.
Пейджърът, който бе получил съобщението на Лиху, започна да пулсира. Беше закачен за колана на един панталон, висящ в банята на една проститутка на име Тей Уилямс, която живееше на Хотел стрийт. Тя беше заета в спалнята. Клечеше над лицето на клиента си Джордж Уокър. Тей беше с ботуши с високи токчета, черни кожени бикини с изрязана предна част и сутиен без чашки, изработен от черна кожа и халки.
Джордж Уокър беше чисто гол. Китките и глезените му бяха приковани с белезници за леглото на Тей. Пенисът му беше стегнат с черна панделка и моравосин от спряното кръвообращение. Това поддържаше ерекцията му болезнено твърда. Показваше се само върхът на члена му и от време на време Тей леко го перваше с кожения си камшик. Тя седеше върху гърдите на Уокър, търкаше клитора и ближеше зърната си. Сетне приклекна над лицето му, като го дразнеше и заплашваше, че ще уринира и настояваше да я оближе, но без да се приближава достатъчно до устата му. Присмиваше му се и го караше да изплези още езика си. Докато го заболи.
Уокър беше толкова възбуден, че едва дишаше. Това щеше да продължи най-малко час. Ставаше все по-жестоко, болезнено и унизително. Тей беше истинска професионалистка. И хилядата долара, които й плащаше за всеки сеанс, си заслужаваха до последния цент. Пък и в сравнение с парите, които получаваше от Лиху, сумата изглеждаше нищожна. Джордж не се замисляше върху факта, че Лиху си връща четирийсет процента от хилядата долара.
Тей се обърна, разтвори бузите на задника си и задуши Уокър с ануса си, отпускайки се върху лицето му с цялата си тежест. Когато той се опита да я оближе, тя плесна тестисите му с дръжката на кожения камшик и му каза да държи мръсния си език в устата.
Джордж имаше чувството, че всеки момент ще свърши, но Тей сграбчи пениса му и безмилостно го стисна. Това мигновено потисна желанието му. Откъде знае какво ще стане, запита се Уокър. Откъде знае как да прекъсне точно когато трябва? Съзнаваше ли колко силно го възбужда? Знаеше ли, че той се възбужда само като се сети, че е петък вечер? И сърцето му бие учестено, а дъхът му секва, докато се качва в колата?