Милорад Павич
Хазарски речник
Роман-лексикон в 100 000 думи
(мъжки екземпляр)
На това място лежи онзи читател, който никога няма да отвори тази книга. Тук той завинаги е мъртъв.
Заглавна страница на оригиналното (унищожено) Даубманосово издание на Хазарски речник от 1691 г. (реконструкция)
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Упътване за реда на четене
Мъжете четат мъжкия екземпляр.
Жените четат женския екземпляр.
После се сменят.
Какво да четат в екземпляра на другия пол, е казано в
Заключителната бележка.
Книгата не е унисекс!
Константин Оруш
ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ВТОРОТО ВЪЗСТАНОВЕНО И ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ
Сегашният автор на тази книга уверява читателя, че няма да му се наложи да умре, ако я прочете, какъвто е бил случаят с неговия предшественик, използвал изданието на Хазарския речник от 1691 година, когато тази книга е била току-що създадена от своя пръв автор. Във връзка с настоящото издание тук ще трябва да се изложат някои съображения, но за да не излязат прекалено дълги, лексикографът предлага на читателите едно споразумение. Той ще седне да пише бележките си преди вечеря, а читателят да вземе да ги чете след обяда. Така гладът ще принуди автора да бъде кратък, а на сития читател уводът няма да изглежда прекалено дълъг.
Случаят, разработен в този лексикон, е станал някъде през VIII или IX век от нашата ера (или е имало повече подобни случаи) и в специалната литература тази тема обикновено се нарича "хазарска полемика"
. Хазарите били независимо и силно племе, войнствен номадски народ, в неизвестни времена дошъл от Изток гонен от някаква пареща тишина, и в промеждутъка от VII до X век населявал сушата между две морета: Каспийско и Черно[1]. Знае се, че ветровете, докарали хазарите, били ветрове самци, които никога не носят дъжд - ветрове, по които расте трева и те я развяват през небето като бради. Един късен славянски митологичен източник споменава Козе море u би могло да се приеме, че някое море се е наричало Хазарско, защото славяните наричали хазарите козари. Знае се също, че хазарите основали силно царство между двете морета, изповядвайки неизвестна нам религия. След смъртта на мъжете си, загинали на война, хазарските жени получавали възглавница да съхраняват сълзите, които щели да пролеят за войниците. Хазарите добили известност в историята, влизайки във войни с арабите и сключвайки съюз с византийския цар Хераклий в 627 година, но произходът им останал неизвестен, както са изчезнали и всички следи, които биха показали под какво име и в кой народ трябва да се търсят днес хазарите. След тях на Дунав са останали едно гробище, за което не се знае наистина ли е хазарско, и един куп ключове, които вместо дръжки имат триъгълен златен или сребърен перпер, и Даубманус
приема, че са ги леели хазарите. Хазарите заедно с държавата си слизат от историческата сцена след едно събитие, за което преди всичко ще става дума тук, тъй като преминали от своята първоначална, и за нас днес неизвестна, вяра в едно (също така не се знае кое) от трите известни вероизповедания на онова и на днешното време: еврейското, ислямското или християнското. Наскоро след това именно покръстване последвало разпадането на хазарското царство. Един от руските военачалници от X век, княз Святослав, без да слиза от коня си, погълнал хазарското царство като ябълка. Русите разрушили хазарската столица на устието на Волга в Каспийско море в 943 година, без да спят осем нощи, а между 965 и 970 година унищожили хазарската държава. Очевидци отбелязват, че сенките на къщите от хазарската столица не искали да рухнат дълго време след като самите постройки отдавна вече били сринати. Стоели във вятъра и във водите на Волга. Според една руска хроника от XII век в годината 1083 Олег се наричал вече архонт на Хазария, но по това време, тоест в XII столетие, в пределите на някогашната хазарска държава вече се намирал друг народ - куманите. Материалните останки от хазарската култура са твърде оскъдни. Никакви надписи, обществени или лични, не са открити, няма следа нито от хазарските книги, които споменава Халеви
1
Преглед на литературата за хазарите е публикуван в Ню Йорк (The Khazars. A bibliography, 1939); за историята на хазарите на два пити издава монографии М. И. Артамонов (Ленинград, 1936 и 1962); The History of the Jewish Khazars публикува в Принстон през 1954 г. Д. М. Дънлоп - б. а