Много неказани неща останаха за автора и неговия Хазарски речник. Навярно защото не е възможно всичко да се изрече или защото всичко може да се каже по много различни начини. Нито една метафора, нито един образ на Павич не е едноизме-рен. Вероятно читателят няма да се съгласи с много неща, казани в послеслова. Ще открие свое тълкуване на всяка идея, на всеки символ. И тогава най-щастлив ще бъде самият Милорад Павич, според когото добрата литература трябва да е винаги няколко крачки преди критиката. И защото това наистина е необятна книга. При това... за сам човек. Всеки сам трябва да търси в нея образа на своето лице.
И все пак. След като прочетете вашия "речник", не забравяйте да погледнете и в екземпляра на другия пол. За да останете завинаги пленник на разпятието.
май 1999 е., София
Константин ОРУШ