-Това ще узнаете сам, без моя помощ - отвърна Севаст, - но ще ви кажа нещо друго. Аз знам думите, с които в ухото си е умрял вашият баща. Те гласят: "Малко вино, да си измия ръцете!" Това е звъняло в ушите му, докато е умирал. А сега още нещо, за да не кажете, че аз, дето имам куха кост, съм изсмукал всичко това от нея.
Вие се занимавате с хазарския азбучник вече десетилетия, да добавя и аз нещо в него.
Чуйте прочее какво не знаете. Трите реки на мъртвите в античния свят - Ахеронт, Пирифлегетон и Коцит, сега принадлежат към подземията на исляма, юдаизма и християнството; те текат, разделяйки трите пъкъла - Геената, Ада и ледения пъкъл на мохамеданите, изпод някогашната хазарска земя. И тук са разположени един срещу друг в тази тригранична точка трите свята на мъртвите: огнената държава на Сатаната с деветте кръга на християнския Ад, с трона на Луцифер и с хоругвите на пъкления цар; ислямското подземие с царството на ледените мъки на Иблис; владенията на Гебура вляво от Храма, където седят еврейските богове на злото, жаждата и глада, Геената във властта на Асмодей. Тези три подземия не се смесват и границите между тях са изтеглени с желязно рало; не ще бъде позволено никому да ги премине. Разбира се, вие си представяте погрешно тези три подземия, защото нямате опит. В еврейския пъкъл, в държавата на ангелите на мрака и греха на Белиал, не горят евреи, както вие си мислите. Там горят подобни на вас, само араби и християни. По същия начин в християнския пъкъл няма християни - в огъня попадат мохамедани или онези от Давиловата вяра, докато в Иблисовото ислямско мъчилище се намират само християни и евреи, а няма нито един турчин или арабин. Представете си Масуди, който се страхува от своя толкова страшен, но добре познат пъкъл, и изведнъж попада не в своя. а в еврейския Шеол или в християнския Ад, където ще го чакам аз! Вместо на Иблис ще се натъкне на Луцифер. Представете си християнското небе над пъкъла, в който евреин изкупва греховете си!
Приемете това като голямо, върховно предупреждение, господарю! Като най-дълбока мъдрост. Никакви дела, в които се смесват трите свята, ислямът, християнството и юдаизмът, тук на земята! За да си нямаме работа с подземията на тези светове. Защото на този свят няма затруднения с тези, които се мразят. Те винаги си приличат. Винаги са еднакви или с времето стават еднакви, иначе нямаше да бъдат врагове. Онези, които истински се различават помежду си, те всъщност представляват най-голямата опасност. Те се стремят да се опознаят, защото различието не им пречи. И те са най-лошите. С такива, които ни позволяват да се различаваме от тях и това различие не им разваля съня, ще се разплатим и ние, и нашите врагове с общи сили и ще ги унищожим от три страни едновременно...
Тогава кир Аврам Бранкович каза, че все пак нещо не му е ясно в тази работа, и запита:
- Защо не сте направили вече това, ако не ти, комуто още не е паднала опашката, то онези, по-старите и по-опитните? Какво чакате тогава, докато ние зидаме дом на молитвата?
- Чакаме времето, господарю. Освен това ние, дяволите, можем да направим крачка едва след вас, хората. Всяка наша стъпка трябва да се вмести във вашата. Ние винаги сме на крачка зад вас, ние вечеряме чак след вашата вечеря и не виждаме бъдещето като вас. Така че винаги първо вие, после ние. Но да ти кажа и това: засега, господарю, още не си направил нито една крачка, която би ни накарала да се спуснем след тебе. Ако ти или някой от твоите потомци го направи някога, ще ви стигнем в онзи ден от седмицата, чието име не се споменава. Но засега всичко е наред. Защото вие с онзи свой червеноок курос изобщо не можете да се срещнете, дори и да се появи той тук, в Цариград. Ако той сънува вас, както вие сънувате него, ако той насън създава вашата действителност, както неговата действителност е оградена от вашия сън, тогава вие двамата никога не ще можете да се погледнете в очите, защото не можете никога да бъдете едновременно будни. И все пак не ни вкарвайте в изкушение. Вярвайте, много по-опасно е, господарю, да съставяте от пръснатите думи речник за хазарите тук, в тази тиха кула, отколкото да отидете на война на Дунава, където вече се бият австрийци и турци, много по-опасно е да чакате някакъв образ от съня тук, в Цариград, отколкото да измъкнете сабя и да нападнете, което вие, господарю, поне добре умеете. Мислете за това и вървете без грижа, където сте си наумили, и не слушайте този анадолец, който топи портокала в сол...