- Коен ли загина? - извика пашата, а войниците, като помислиха, че някой от комарджиите е стрелял в младежа, съсякоха Никон Севаст, както си беше с нехвърлен зар в шепата. Обърнаха се и към Масуди, но той рече нещо на пашата на арабски, обръщайки му внимание, че младежът не е мъртъв, а спи. Това продължи живота на Масуди с един ден, защото пашата нареди да го съсекат не този, а следващия ден, както после и стана.
Аз съм сабяджия - завършва Аверкий Скила своето сведение за Аврам Бранкович, - аз знам: когато убиваш, всеки път е съвсем различно, както всякога е различно с всяка нова жена в леглото. Само дето после някои забравяш, а някои не. Някои от убитите, а и някои от жените теб не забравят никога. Смъртта на кир Аврам Бранкович беше от онези, които се помнят. Ето как беше. Дотичаха отнякъде слугите на пашата с корито топла вода, окъпаха кир Аврам и го предадоха на някакво старче, което носеше трета обувка на врата си, пълна с ливанто, балсам и коноп. Помислих, че ще прегледа раните на папас Аврам, но той го намаза с белило и червило, обърса го, вчеса го и го отнесоха под шатрата на Сабляк паша.
"Ето още един гол сърбин" - помислих. На следващото утро той умря в онази шатра. Беше 1689 година по източното летоброене, в деня на свещеномъченик Евтихий. В мига, когато Аврам Бранкович издъхна, Сабляк паша излезе пред шатрата и поиска малко вино да си умие ръцете."
БРАНКОВИЧ, ГЪРГУР
БРАНКОВИЧ, ГЪРГУР – виж Стълпник.
К
КАГАН
КАГАН - наименование на хазарския владетел. Неговата столица била Итил, а лятната му резиденция се намирала на Каспийско море и се наричала Семендер. Смята се, че приемането на гръцки мисионери в хазарския двор е било резултат на политическо решение. Още през 740 година един от хазарските кагани търсил от Цариград мисионери, вещи в християнската вяра. И през IX век се налагало да се укрепи гръцко-хазарският съюз пред общата опасност: в това време русите вече били заковали щит на цариградските порти и отнели Киев от хазарите. Съществувала още една опасност. Тогавашният каган нямал наследник за престола. Един ден при него дошли някакви гръцки търговци и той ги приел и нагостил. Всички били ниски, чернооки и толкова космати, че на гърдите им се виждал път между космите. Каганът седял между тях като исполин и обядвал. Времето било пред разваляне и птиците се блъскали в прозорците, а мухите - в огледалата. След като пътниците били изпратени и дарувани, каганът се запътил към стаята си и случайно хвърлил поглед на огризките, останали от обяда. Огризките на гърците били големи като на великани, а тези на кагана - малки като на дете. Бързо свикал придворните да се сетят какво са му говорили чуждиците, но никой нищо не бил запомнил. "Мълчаха предимно" - заключили всички. Тогава се обадил един евреин от дворцовата свита и казал, че ще разреши затрудненията на кагана.
- Да видя как - рекъл каганът и лизнал малко свещена сол.
Евреинът му довел един роб и наредил на роба да оголи ръката си. Ръката му била съвсем същата като дясната ръка на кагана.
- Да - рекъл каганът, - задръж го. Задръж го и действай нататък. На прав път си.