Пръснали се пратеници по цялото царство и след три месеца евреинът му довел един младеж, чиито стъпала изглеждали съвсем като тези на кагана. И него задържали в двореца. Така намерили после още две колена, едно ухо и рамо - всичките също като тези на кагана. Малко по малко в двореца се събрала група млади хора, кой войник, кой роб, кой въжар, евреин, грък, хазар и арабин, които - ако от всекиго се вземело по някой крайник или част от тялото - можели да направят един млад каган, съвсем като онзи, който управлявал в Итил. Само глава липсвала. Не можели и не можели да я намерят. И така един ден каганът извикал евреина и поискал или да намери глава, или да бъде самият той обезглавен. Евреинът изобщо не се уплашил и каганът учудено го попитал за причината.
- Причината е в това, че се уплаших още преди една година, а не днес. Преди една година намерих и глава. И я пазя тук, в двореца, вече толкова месеци, но не се решавам да я покажа.
Когато каганът наредил да се покаже и главата, евреинът извел пред него една девойка. Била млада и хубава и главата й толкова приличала на тази на кагана, че можели да я сбъркат в огледалото. Ако някой видел лика й в огледалото, щял да си помисли, че вижда кагана; но по-млад. Тогава каганът наредял да доведат всички, които били събрани, и евреинът да направи от техните крайници още един каган. Докато се разотивали останалите живи осакатени, чиито части били вградени в другия каган, евреинът изписал на челото на новосъздадения някакви букви и младият каган. наследникът, се изправил на постелята на кагана. Трябвало да го проверят и евреинът го изпратил в ложето на кагановата любовница, принцеса Атех
. На заранта принцесата изпратила на истинския каган следната вест:
- Онзи, когото снощи са ми пратили в постелята, е обрязан, а ти не си. Значи или той е някой друг, а не каганът, или каганът се е предал на евреите и се е обрязал, та е станал друг. Прецени прочее какво се е случило.
Тогава каганът попитал евреина какво означава тази разлика.
Онзи отвърнал:
- Няма ли да изчезне разликата, ако и ти се обрежеш?
Каганът изпаднал в недоумение и отново поискал съвет от принцеса Атех. Тя го отвела в мазето на своя дворец и му показала кагановия двойник. Била го оковала във вериги и го сложила зад решетки, но той бил разкъсал вече всички вериги и разтърсвал решетките с огромна сила. За една нощ бил пораснал толкова, че истинският не-обрязан каган пред него изглеждал като дете.
- Искаш ли да го пусна? - попитала принцесата.
Тогава каганът толкова се уплашил, че наредил да убият обрязания каган. Принцеса Атех плюнала върху челото на великана и той рухнал мъртъв.
Тогава каганът се обърнал към гърците, сключил нов съюз с тях и приел тяхната вяра.
ЛОВЦИ НА СЪНИЩА - секта на хазарските свещенослужители, техен защитник била принцеса Атех. Те умеели да четат чужди сънища, да живеят в тях като в своя къща и да ловят, препускайки през тях, дивеча, набелязан за хващане - човек, предмет или животно. Записът на един от най-старите ловци на сънища е запазен и гласи: "Насън се чувстваме като риба във вода- понякога изплуваме от съня, докосваме с око света на брега, но отново потъваме бързешком и жадно, защото се чувстваме добре само в дълбините. Когато изплуваме за кратко на сушата, забелязваме едно странно създание, по-тромаво от нас, свикнало да диша не като нас и залепено за своята земя с цялата си тежест, при това лишено от сладостта, в която ние живеем като в собствено тяло. Защото тук долу сладост и тяло са неразлъчни и са едно и също. Това създание навън сме също ние, но ние след милион години и между нас и него освен годините лежи и страшната беда, която е постигнала онзи отвън за това, че е отделил тялото от сладостта..."
Според преданието един от най-известните четци на сънища се наричал Мукадаси Ал-Сафер
. Той успял да проникне най-дълбоко в тайната, умеел да опитомява риби в чуждите съновидения, да отваря врати в нуждите сънища, да се гмурка в сънищата по-дълбоко от който и да било преди него, дори и от Бога, защото на дъното на всеки сън лежи Бог. А след това станало тъй, че повече не можел да чете сънища. Дълго смятал, че е стигнал върха и че по-нататък всъщност не може да се отиде в това мистично умение. На оногова, който стигне до края на пътя, път повече не му е нужен и затова не му се полага. Но тези около него не мислели така. Те доверили веднъж това на принцеса Атех и тогава тя им обяснила случая на Мукадаси Ал-Сафер: