По веднъж на месец, на Празника на солта, привържениците на хазарския каган се бият на живот и смърт по окрайнините на трите ни столици против вас, моите привърженици и защитници. Когато падне вечер, в часа, когато погребваме неговите мъртъвци в еврейските, арабските или гръцките гробища, а моите - в хазарските, каганът отваря тихо вратата на покоите ми и носи свещ, чийто пламък мирише и потрепва от страстта му. Тогава аз не го гледам, защото прилича на всички други любовници по света, белязани с щастие по лицето. Ние двамата прекарваме нощта заедно, но в зори, когато той си отива, аз гледам в излъсканата мед на вратата неговото лице и по умората му отгатвам накъде отива, откъде иде а кой е.
Така ей с вашия ловец на сънища. Без съмнение той е постигнал един от върховете на своето умение - да се моли в храмовете на чуждите сънища и безброй пъти да бъде убиван в съзнанието на сънуващите. Извършил е всичко толкова успешно, че най-прекрасната материя, която съществува-материята на сънищата, е започнала да му се подчинява. Но ако не е сгрешил нито веднъж, изкачвайки се към Бога, и така е получил възможност да го види на дъното на четения сън, сигурно е сгрешил на връщане, слизайки на този свят от висините, до които се е бил покачил. И е платил за тази грешка. Внимавайте на връщане! - завършила принцеса Атех. - Лошото слизане може да унищожи щастливото изкачване на планината.
М
МЕТОДИЙ СОЛУНСКИ
МЕТОДИЙ СОЛУНСКИ (около 815-885) - гръцки хронист на хазарската полемика
, един от славянските апостоли и светци на източноправославното християнство, по-възрастният брат на Константин Солунски - Кирил
. Роден в семейството на византийския военачалник на Солун, друнгаря Лъв, Методий изпитал своите способности като управител на една славянска област, по всяка вероятност областта по река Струмица (Стримон). Знаел езика на своите славянски поданици, които имали брадати души и зиме носели в пазвата си птици да ги топлят. Скоро след това, през 840 година, отишъл във Витиния на Мраморно море, но цял живот търкалял пред себе си вместо топка спомена за тях. Книгите, които посочва Даубманус
, отбелязват, че учил там при някакъв монах и че той веднъж му казал: "Като четем, нам не е дадено да възприемаме всичко, което е написано. Нашата мисъл е ревнива по отношение на чуждата мисъл и постоянно я помрачава, а у нас няма място за два мириса едновременно. Онези под знака на Светата Троица, под мъжкия знак, възприемат, като четат нечетните, а ние, под знака на числото четири, женското число, възприемаме, четейки само четните изречения в нашите книги. Ти и твоят брат няма да четете от една и съща книга едни и същи изречения, защото нашите книги съществуват само в единението на мъжкия и на женския знак..." Наистина Методий се е учил още от една личност -от своя по-малък брат Константин. Понякога забелязвал, че този негов по-малък брат е по-мъдър от автора на книгата, която четял в момента. Тогава Методий разбирал, че си губи времето, затварял книгата и разговарял с брат си. На малоазийска земя в колонията на отшелниците, наречена Олимп, Методий се подстригал за монах и пак там по-късно се присъединил към него и брат му. Те гледали как пясъкът, развявай от великденски вятър, на всеки празник открива в ново място по един прастар пустинен храм и го показва за кратко време, колкото да се прекръстят и да прочетат в него "Отче наш", а после отново го засипва завинаги. Тогава започнал да сънува по два съня успоредно и оттам се създала легендата, че ще има и два гроба. В годината 861 отишъл с брат си при хазарите. Случаят не бил нещо ново за двамата братя от Солун. Те били слушали от своя учител и приятел Фотий, който бил във връзка с хазарите, за този силен народ и знаели, че той изповядва своята вяра на своя си език. По нареждане на столицата Методий присъствал като Константинов помощник в полемиката в хазарския дворец. Хазарският речник от 1691 година отбелязва, че тогава хазарският каган обяснил на своите гости някои неща за сектата на ловците на сънища. Каганът презирал тази секта на привържениците на хазарската принцеса Атех и безплодната работа на ловците на сънища сравнил с гръцката приказка за мършавата мишка, която се мушнала лесно в коша с пшеница, но когато се наяла, не могла да излезе с пълен стомах: ''Не можеш да излезеш сит от коша. Можеш да излезеш само гладен, както си влязъл. Така и онзи гълтач на сънища лесно влиза гладен през тесния процеп между съня и действителността, но когато там налови дивеч и набере плодове, наситен със сънища, вече не може да се върне обратно, защото само такъв, какъвто си влязъл, можеш да излезеш. Затова той трябва да остави плячката си или да остане завинаги в сънищата. И в единия, и в другия случай нямаме никаква полза от него..."