Благодарение на застъпничеството на папата Методий бил освободен и през 880 година за трети път доказвал в Рим право-верността на своето дело и на славянското богослужение. Даубманус съобщава за Методий освен споменатия разказ за бичуването и това, че три пъти се бил окъпал в римската река Тибър, като при раждане, венчавка и смърт, и че там бил при-честен с три самодивски хляба. В година 882 Методий бил приет с най-големи почести в двореца в Цариград, а после и в патриаршията, начело на която бил неговият приятел от младини, патриархът и философът Фотий. Методий починал в Моравия в 885 година, оставяйки след себе си славянските преводи на Светото писание, Номоканона (Законника) и на беседи на светите отци.
В качеството на очевидец и помощник на Константин Философ в хазарската мисия, Методий два пъти се явява като хронист на хазарската полемика. Той превежда на славянски Кириловите Хазарски беседи и ако се съди по думите от Кириловото житие, извършва редакция на тези съчинения (дели ги на осем книги). Тъй като Кириловите Хазарски беседи не са запазени нито в гръцкия оригинал, нито в славянския Методиев превод, най-важният християнски източник, който говори за хазарската полемика, остава славянското житие на Константин Философ (Кирил), написано под надзора на самия Методий. Тук е запазена и годината на полемиката (861), както и подробен опис на проявите на Константин и на неговите всъщност ненаименувани противници и събеседници - еврейския и ислямския представител в хазарския дворец. Даубманус привежда следното съждение за Методий: "Най-трудно е да ореш чужда нива и своя жена - отбелязва той, но тъй като всеки мъж е разпънат на своята жена като на кръст, излиза, че е по-тежко да носиш своя, отколкото чуждия кръст. Така е било и с Методий, който никога не е носил кръста на своя брат... Защото по-малкият брат му е бил духовен баща."
С
СВЕТИ КИРИЛ
(Константин Солунски или Константин Философ)
СВЕТИ КИРИЛ (Константин Солунски или Константин Философ; 826 или 827-869) - светец на източноправославното християнство, гръцки представител в хазарската полемика
, един от апостолите на славянската писменост. Седмо дете на друнгаря Лъв, който изпълнявал в Солун военна и административна работа за Византийския двор, Константин сменил редица чиновнически и дипломатически служби и отраснал сред голи черкви без икони във времето, когато в Цариград били на власт иконоборците. Между тях имало доста солуняни и Константин се учил при хора, изтъкнати противници на иконите. Лъв Математик, който му преподавал Омир, геометрия, аритметика, астрономия и музика, бил иконоборец и роднина на Цариградския патриарх иконоборец Йоан Граматик (837-°43); бил във връзка със сарацините и техния халиф Мамун. Другият Константинов учител, прочутият философ и по-късно патриарх, Фотий, който му преподавал граматика, риторика, Диалектика и философия, носел прозвището християнски Аристотел и заедно с Лъв Математик бил сподвижник на хуманистичното възраждане, чрез което византийският народ още веднъж разбрал, че е потомък на античния елински свят. Фотий се занимавал с окултни и забранени науки, астрология и магия, византийският цар го наричал "хазарска муцуна", а из двореца се носела, легенда, че Фотий още на млади години продал душата си на някакъв еврейски магьосник. Константин обичал езиците, смятал, че са вечни като ветровете, и ги сменял, както хазарският каган сменял жени от разни вери. Изучавал освен гръцки славянски, еврейски, хазарски, арабски, самарийски или езиците, писани с готически или с "рунически" писмена. Израснал и по-късно живял с неутолима жажда за странствания. Винаги носел една завивка със себе си, казвал: "Където ми е завивката, там ми е родината", и прекарал по-голяма част от живота си сред диви племена, където, колчем се ръкувал, веднага трябвало да си преброи пръстите. Само болестите били своего рода острови на покоя в неговия живот. Щом се разболеел, забравял всички други езици освен матерния си. Всъщност неговите болести винаги имали поне две причини. Когато през 843 година солунската партия на иконоборците била свалена от власт и след смъртта на цар Теофил провъзгласили възраждането на култа към иконите, Константин трябвало да се укрие в един манастир на малоазийския бряг. Мислел си - и Бог се е оттеглил, за да направи място на хората. Нашето око е мишена за нещата пред него. Всички те се целят в него, а не обратното. После бил принуден да се върне в столицата и публично да се обяви против своите някогашни учители и земляци, защитавайки иконите.