- Ако на вратата ти е пуснато мандалото, как ще стигнеш до една от тези стомни? - попитал.
Константин строшил една от стомните, внесъл отломките парче по парче през решетката на килията и тук събрал наново в едно цяло стомната, лепейки я с плюнка и глина от пода под нозете си...
Така сторили и със славянския език, разбили го на парчета, внесли го през решетките на кирилските писмена в устата си и залепили отломките...
Същата година при византийския цар Михаил III дошла мисия от хазарския каган
, който молел да му изпратят от Цариград човек, способен да обясни основите на християнското учение. Императорът се обърнал за съвет към Фотий, когото наричал "хазарска муцуна". Този акт бил двусмислен, но Фотий приел искането сериозно и препоръчал своя питомец и ученик Константин Философ и той заедно с брат си Методий
тръгнал за своята втора дипломатическа мисия, наречена хазарска. Пътем спрели в Херсон на Крим и там Константин учил хазарски и еврейски език, подготвяйки се за дипломатическата мисия, която му предстояла. Мислел си: "Всеки е кръст на своята жертва, а гвоздеите пробиват и кръста." Като пристигнал в двореца на хазарския каган, той се срещнал там с представителите на ислямската и еврейската вяра, защото каганът бил ги повикал и тях, и така Константин влязъл в полемика с тях и изнесъл своите Хазарски беседи, които по-късно Методий превел на славянски език. Като оспорил доводите на равина и на дервиша, които изповядвали юдаизма и исляма, Константин Философ склонил хазарския каган да приеме християнството, казал му, че няма полза да се моли човек на счупен кръст, и получил на лицето си втората, хазарската бръчка.
Свършвала 863 година, Константин бил връстник на Филон Александрийски, философа, който умрял на трийсет и седем години, колкото имал сега и той. Константин довършил славянската азбука и заедно с брат си отишъл в Моравия, сред славяните, които знаел от своя роден край.
Превеждал църковни съчинения от гръцки на славянски, а около него се събирали множество хора. Очите им били на мястото, където някога са били роговете, и това се забелязвало, препасвали се със змии, снели с глави, обърнати на юг, падналите зъби хвърляли отвъд къщите. Гледал ги как вадят сополи с пръсти и ги ядат, шепнейки молитви. Краката си миели, без да се събуват, плювали в яденето, преди да се хранят, и в "Отче наш" вмъквали своите варварски имена, мъжки и женски, след всяка дума, така че "Отче наш" бухвала като хляб и същевременно изчезвала, та трябвало на всеки три дена да се плеви, и не се чувала и виждала от тези диви имена, които я гълтали. Непреодолимо ги привличала миризмата на мърша, били с бърза мисъл и пеели толкова хубаво, че той плачел, като ги слушал, и гледал своята трета, славянска бръчка как слиза косо през челото подобно на дъждовна капка... След Моравия в 867 година отишъл при панонския княз Коцел, а оттам във Венеция и влязъл в диспут с триезичниците, застъпници на гледището, че само гръцки, еврейски и латински език са достойни за богослужение. Попитали го венецианците: "Всички юдеи ли са убили Христос или не всички?" А Константин усещал как на лицето му се явява четвъртата, венецианската бръчка и как заедно с предишните бръчки, сарацинската, хазарската и славянската, разсичат и кръстосват лицето му подобно четири мрежи, хвърлени за една и съща риба. Дал първата жълтица от кесията си на един тръбач да затръби и запитал триезичниците Дали войската ще се отзове на повика, ако не разбира знака на тръбата. Била 869 година и Константин мислел за Боеций от Равена, който умрял на четирийсет и три години. Сега му бил връстник. По покана на папата отишъл в Рим, където успял да защити правотата на своите гледища и на своето славянско богослужение. С него били Методий и учениците, които покръстили в Рим.
Спомняйки си своя живот и слушайки песнопението в черквата, той мислел: "Както човек, надарен за една работа, дори когато е болен, я върши, макар и с известна съпротива и несръчно, така онзи, който не е за тази работа, без да е болен, я върши със същата съпротива, и също така несръчно."
Тогава в Рим била отслужена славянска литургия и Константин дал втората си жълтица на певците. По прастар обичай сложил третата жълтица под езика си, постъпил в един от гръцките манастири в Рим и умрял под ново монашеско име като Кирил в годината 869.
По-важна литература: Твърде обширна библиография за трудове за Кирил и Методий е събрана в книгата на Г. А. Илинский (Опьнп систематической Кирилчо-Мефодиевской библиографии) с многочислени допълнения (Попруженко. Романски. Иванка Петрович и др). Преглед на най-новите изследвания дава новото издание на монографията на Ф. Дворник (Les legendes de Constantin et Methodie vue de Byzance, 1960). Известни сведения, свързани с хазарите и хазарскага полемика, дава Даубманусового издание на Хазарския речник (Lexicon Cosri, Regiemonti Bor-rusiae, excudebat Ioannes Daubmannus, 1691), но това издание е унищожено.