, за Юда Халеви
или Юсуф Масуди
и други, тук не са на същите места като в първото издание на Хазарския речник. Това, естествено, е главният недостатък на тази версия в сравнение с Даубманусовата, защото само онзи, който умее да прочете частите на една книга в истинския им ред, може наново да сътвори света. Постъпи се така, защото не е възможно да се възстанови Даубманусовият речник.
Всички тези недостатъци не бива да се приемат като голяма загуба: читателят, който от реда на статиите би могъл да разчете скрития смисъл на книгата, отдавна е изчезнал от земята, защото днешната читателска публика смята, че въпросът за въображението е изключително от компетентността на писателя, а нея самата това нещо изобщо не я занимава. Още повече когато става дума за речник. За такъв читател не е нужен и пясъчен часовник в книгата, който предупреждава кога трябва да се смени начинът на четене, защото днешният читател никога не си променя начина на четене.
Въпреки всички затруднения тази книга е запазила някои достойнства на първоначалното Даубманусово издание. Като онова издание тя може да се чете по безброй начини. Това е отворена книга и като се затвори, може да се дописва: както има свой някогашен и сегашен лексикограф, така може в бъдеще да спечели нови съставители, автори, които ще я разширят и допълнят. В нея има статии и пояснения като в свещените книги или кръстословиците и всички имена или понятия, отбелязани тук с малък кръст, полумесец, звездата на Давид или с други знаци, трябва да се потърсят в съответната книга на този речник, за да се намери по-подробно сведение за тях. Тоест думите със знака:
- трябва да се търсят в Червената книга на този речник (християнски източници за хазарския въпрос);
- трябва да се търсят в Зелената книга на този речник (ислямски източници за хазарския въпрос);
- трябва да се търсят в Жълтата книга на този речник (еврейски източници за хазарския въпрос).
Статиите, отбелязани със знака 
, ще се намерят и в трите книги, а онези със знака «А» - в Appendix I, в края на речника.
Така читателят може да използва книгата, както сам намери за най-удобно. Едни, както във всеки речник, ще търсят дума или име, което ги занимава в момента, а други могат да приемат книгата като четиво, което трябва да изчетат от началото до края наведнъж, за да получат представа за хазарския въпрос и личностите, нещата и събитията, свързани с него. Книгата може да се прелиства от ляво на дясно или от дясно на ляво, както е публикуван лексиконът в Прусия и най-често прелистван в по-голямата му част (еврейски и арабски източници). Трите книги на този речник - Жълтата, Червената и Зелената, могат да се четат по реда, който предпочете читателят: първо страницата, на която речникът най-напред се разтвори. Затова в изданието от XVII век книгите навярно са били подвързани поотделно, всяка за себе си, което в случая не е направено по технически причини. Хазарският речник може да се чете и диагонално, за да се получи разрез на трите именника - ислямския, християнския и еврейския. Такъв начин на използване на речника е най-целесъобразен по тройки: било като се подберат статиите със знака , които представляват интерес и за трите речника, какъвто е случаят с думите Атех, каган, хазарска полемика или хазари, било като се проследят три различни личности, които имат една и съща роля в историята на хазарския въпрос. Така могат да се съединят в едно цяло чрез четене статии от трите различни книги на този речник, които разказват за участниците в хазарската полемика (Сангари, Кирил, Ибн Кора), за нейните хронисти (Бакри, Методий, Халеви) или за изследователите на хазарския въпрос през XVII век (Коен, Масуди, Бранкович) и през XX век (Сук, Муавия, Шулц). Разбира се, сред тези тройки не бива да се забравят личностите, които идват от трите пъкъла - ислямския, староеврейския и християнския (Ефросиния Лукаревич, Севаст, Акшани). Те са изминали най-дългия път, за да стигнат до тази книга.
Но онзи, който ще използва речника, не бива да се отчайва от тези подробни упътвания. Той може с чисто сърце да прескочи всичките уводни бележки и да чете тъй, както се храни: четейки, може да си служи с дясното око като с вилица, с лявото - като с нож, а кокалите да хвърля зад гърба си. И това е достатъчно. Може, разбира се, да му се случи да се залута и да се загуби сред думите на тази книга, както Масуди, един от писачите на речника, се загубил сред чуждите сънища и никога вече не намерил обратния път. В такъв случай не му остава нищо друго, освен да кривне по средата в която и да е посока, проправяйки си собствена пътека. Тогава ще се движи през книгата като през гора - от знак до знак, ще се ориентира, като гледа звездите, полумесеца и кръста. Друг път ще я чете като птицата стърчиопашка, която лети само в четвъртък, а може и да я престроява и обръща по безброй начини като унгарското кубче[3]. В такъв случай няма да се спазва никаква хронология, нито пък ще бъде и необходимо. Така всеки читател сам ще състави своята книга изцяло като партия домино или карти и от този речник ще получи като от огледало толкова, колкото ще вложи в него, защото от истината - както пише на една страница от този лексикон - не може да се получи повече от това, което вие влагате в нея. Книгата обаче не е нужно да се изчете цялата, от нея може да се вземе половината или само една част и да се спре дотам, както най-често се и постъпва с речниците. Колкото повече се търси, толкова повече се намира и тук щастливият издирвач ще получи всички връзки между имената в този речник. Останалото е за останалите.