1. Авторът съветва читателя да не се захваща с тази книга без крайна необходимост. И ако я докосне, нека това бъде в онези дни, когато усеща, че умът и вниманието му достигат no-дълбоко от обикновено, и нека я чете така, като че хваща огненица или "скоклива" треска, която прескача всеки втори ден и втриса само в женските дни от седмицата...
2. Представете си, че двама души държат на ласо уловена пума. Ако искат да се приближат един към друг, пумата ще ги нападне, защото ласото ще се разхлаби, и само ако и двамата опъват едновременно, тя ще е еднакво отдалечена от тях. Онзи, който чете, и онзи, който пише, стигат толкова трудно един до друг, защото между тях е общата мисъл, вързана с въженце, което дърпат в противоположни посоки. Ако попитаме сега тази пума, тоест мисълта, как гледа на онези двама, тя би могла да каже, че двамата в краищата на въженцето, на които им се яде, държат някого, когото не могат да изядат...
8. Пази се, събрате, да не се подмазваш прекомерно и да не сервилничиш безогледно на хората, които имат власт в пръстена си и могъщество над свистенето на сабята. Около тях най-голяма е винаги тълпата на ония, които не се подмазват на драго сърце и по убеждение, а защото са принудени. А са принудени, защото държат пчела в шапката си или масло под мишницата, заловени са в някакво престъпление и сега го изкупват и тяхната свобода е на въженце, затова са готови на всичко. А онези отгоре, които властват над всички, добре знаят това и го използват. Пази се тогава нито грешка, нито принуда да не те наредят сред такива. А това ще те сполети, ако само почнеш да ги прехвалваш и да ги ласкаеш в тълпата от подмазвачи: ще те сместят между беззаконниците и злосторниците и ще смятат, че си един от тях, с петно на окото, и че всичко, което вършиш, не правиш по своя воля и защото вярваш, а защото си принуден, за да изкупиш престъплението си. А такива хора с основание не ги ценят и ги подритват с крак като кучета или ги принуждават да вършат неща, подобни на вече извършените...
9. Що се отнася до вас, писателите, мислете винаги за следното: читателят е състезателен кон, който трябва да при-учиш, че след всяка успешно изпълнена задача за награда го чака бучка захар. Ако захарта се забави, отиде задачата. Що се отнася пък до хората, които оценяват книгите, и до критиците, те са като измамените мъже: винаги последни научават новината...
LEXICON COSRI
CONTINENS
COLLOQUIUM SEU DISPUTATIONEM DE RELIGIONE
ЧЕРВЕНА КНИГА
Христиански източници за хазарския въпрос
А
ATEX
ATEX
(IX век) - хазарска принцеса, чието участие в полемиката около християнското покръстване било решаващо. Нейното име се тълкува като наименование на четирите състояния на съзнанието според хазарите. Нощем на всеки клепач тя носела по една буква, изписана подобно на онези, с които се бележат клепачите на конете преди състезание. Буквите били от забранената хазарска азбука, в която всеки писмен знак убива, щом се прочете. Буквите изписвали слепци, а сутрин преди миене придворните прислужвали на принцесата, жумейки. Така тя била защитена от врагове, докато спяла. А това за хазарите означавало време, в което човек е най-безпомощен. Атех била много красива и набожна, буквите й отивали съвършено, а на масата й винаги имало седем вида сол и преди да си вземе парче риба, тя топвала пръсти всеки път в различна сол. Така се молела. За нея казват, че имала седем лица като седемте вида сол. Според едно предание Атех взимала всяка сутрин огледало и сядала да рисува: роб или робиня, всеки път различни, идвали да позират. А всяка сутрин тя създавала от своето лице ново, невиждано дотогава лице. Според друго предание Атех не била хубава, но пред огледалото упражнявала лицето си да приема такъв израз и така да разположи чертите си, че да стане красиво. Тази упражнена хубост изисквала от нея огромно физическо усилие и щом принцесата оставала сама и се отпускала, хубостта й се разсипвала като нейната сол. Във всеки случай един ромейски (византийски) цар[4] нарекъл в IX век "хазарско лице" известния философ и патриарх Фотий, което би могло да значи или родствени връзки на патриарха с хазарите, или лицемерие.