— Видях табелката на прозореца — каза той като се дръпна назад.
— Да, знам.
— Мислех си, дали имате свободна стая.
— Готова е и чака само теб, миличък — каза тя. Имаше кръгло розово личице и много благи сини очи.
— Бях се запътил към „Дракона и камбаната“ — каза Били. — Но табелката на прозореца просто ми привлече погледа.
— Мило мое момче, защо просто не влезеш вътре на топло?
— Колко взимате?
— Пет лири и шест пенса на вечер заедно със закуската.
Беше невероятно евтино. По-малко и от половината на това, което беше готов да плати.
— Ако ти се струва много — добави тя, — може би бих могла да смъкна още мъничко. Яйце ли искаш за закуска? Яйцата са скъпи в момента. Мога да ти взема шест пенса по-малко без яйцето.
— Цената ме устройва — отвърна той. — Много бих искал да отседна тук.
— Знаех, че ще искаш. Заповядай, влез.
Жената изглеждаше ужасно мила. И досущ приличаше на майката на най-добрия ти съученик, която те кани да им гостуваш за Коледната ваканция. Били свали шапката си и прекрачи прага.
— Закачи я там — каза тя, — и дай да ти помогна с палтото.
В антрето нямаше други шапки и палта. Нямаше чадъри, нямаше бастуни — нищо.
— Цялата къща е на наше разположение — каза тя и му се усмихна през рамо, докато го водеше нагоре по стълбите. — Знаеш ли, много рядко имам удоволствието да приемам гости в малкото си гнезденце.
„Очевидно й хлопа дъската — помисли си Били — но за пет лири и шест пенса на вечер на кого му пука?“
— Според мен би трябвало да не можете да се отървете от клиенти — учтиво се обади Били.
— О, това е така, миличък, разбира се, че е точно така. Бедата е там, че съм склонна да проявявам съвсем мъъъничко каприз в избора си, ако разбираш какво искам да кажа.
— А, да.
— Но винаги имам готовност. В тази къща всичко винаги е готово, денем и нощем, в случай, че се появи подходящият млад джентълмен. И е такова удоволствие, миличък, такова огромно удоволствие, когато от време на време отворя вратата и видя, че отпред стои някой, толкова подходящ. — Тя се поспря на средата на стълбата, хвана се за парапета, обърна се и му се усмихна с бледите си устни. — Като теб — добави и сините й очи бавно опипаха тялото му отгоре до долу.
На първата площадка тя се спря и каза:
— Това е моят етаж.
Изкачиха се още нагоре.
— А този целият е на твое разположение. Ето и стаята ти. Искрено се надявам, да ти хареса. — Тя го въведе в малка, но очарователна спалня, като светна лампата докато влизаше.
— Сутрин слънцето грее точно във вашия прозорец, мистър Пъркинс. Нали бяхте мистър Пъркинс?
— Не — отвърна той. — Името ми е Уивър.
— Мистър Уивър. Хубаво е. Сложила съм грейка между чаршафите. Толкова е приятно да имаш грейка в чуждо легло с чисти чаршафи, не мислите ли? А можете да запалите и газовата печка, ако ви стане студено.
— Благодаря ви — каза Били. — Безкрайно ви благодаря. — Той забеляза, че завивката беше прилежно отметната от едната страна, готова някой веднага да се пъхне отдолу.
— Толкова се радвам, че се появихте — каза жената, като добродушно се взираше в лицето му. — Вече бях започнала да се притеснявам.
— О, всичко е наред — бодро отвърна Били. — За мен няма нужда да се притеснявате. — Той постави куфара си върху един стол и започна да го отваря.
— Ами вечеря, миличък? Успя ли да хапнеш нещичко, преди да дойдеш тук?
— Въобще не съм гладен, благодаря. Мисля да си легна колкото може по-скоро, защото утре трябва да стана доста рано и да се обадя в управлението.
— Добре тогава. Сега ще те оставя да си разопаковаш багажа, но преди да си легнеш, ще бъдеш ли така добър да слезеш до дневната на партера, за да се запишеш в книгата? Всеки трябва да го прави, защото такъв е законът в страната, а ние не искаме да нарушаваме никакви закони на този етап от събитията, нали така? — Тя лекичко му махна с ръка, бързо излезе от стаята и затвори вратата.
И така, фактът, че на хазяйката му очевидно леко й хлопаше дъската, ни най-малко не притесняваше Били. В крайна сметка, тя не само че беше безобидна — в това нямаше никакво съмнение — но по всичко личеше, че беше добра и щедра душа. Той предположи, че женицата вероятно бе изгубила син във войната, или нещо подобно, и така не бе успяла да го преодолее.
И така, няколко минути по-късно, след като разопакова куфара и си изми ръцете, Били изтопурка надолу към партера и влезе в дневната. Хазяйката му я нямаше, но огънят пламтеше в камината и дакелчето все още спеше пред нея. Стаята беше приятно топла и изключително уютна. Голям късметлия съм, помисли си той и потри ръце. Нещата се нареждат чудесно.