— О! — възкликна майка ми и аз се обърнах към нея с усмивка:
— Пожелавам ти успех, като тръгнеш да обясняваш на бог, че си пляскала едно от божествените му създания.
— Софи! — разсмя се тя.
— Е, какво сега, истина е. Надявам се да ти хареса на горещо в казаните, мамо, само това имам да ти кажа.
Тя отново се разсмя — не можех да кажа дали това беше искрено, или не.
Г-жа Касноф се намръщи, преди да продължи разказа си.
— Учениците в „Хеката“ идват на възраст между дванайсет и седемнайсет години. Щом веднъж е попаднал тук, един ученик не може да напусне училището, преди да е навършил осемнайсет.
— Значи някои остават тук, да кажем, шест месеца, а други — цели шест години? — попитах аз.
— Точно така. Повечето от учениците ни идват тук веднага, щом получат магическите си сили. Но винаги има изключения, като теб например.
— Браво на мен — промърморих аз.
— Как са разпределени класовете? — попита майка ми, като ме стрелна с поглед.
Класовете са по модел на тези в Прентис, Мейфеър и Герваудан. — И двете с мама кимнахме, все едно разбирахме за какво говори. Предполагам, че не сме успели да я заблудим, защото продължи. — Предизвикателството сигурно е голямо, но аз нямам никакво съмнение, че Софи ще се справи много добре. — Никога не съм чувала окуражаване, което да звучи повече като заплаха. — Стаите на момичетата са на третия етаж. Момчетата са на втория. Занятията се провеждат на първия, както и в останалите сгради.
— А учениците разделени ли са… някак? — попита майка ми.
Г-жа Касноф се усмихна, но не можах да пропусна, че усмивката й е стегната като кока на главата й.
— Според способностите им ли? Не, разбира се. Един от основните принципи на „Хеката“ е да научим децата да се социализират успешно с всяка от магическите раси.
Г-жа Касноф ни поведе към края на фоайето. Имаше три огромни прозореца, а зад тях се виждаше дворът, където хората вече се събираха по каменните пейки под дърветата. Казвам хора, но това всъщност бяха такива като мен. Но по нищо не им личеше, изглеждаха съвсем нормално. Е, с изключение на феите.
Видях как едно момиче се засмя и предложи гланц за устни на друго и в този момент нещо в гърдите ме стегна.
Усетих студена хватка да стиска ръката ми и подскочих, за да видя как зад мен се носи бледа жена в синя рокля.
— А, да — започна г-жа Касноф с усмивка. — Това е Изабел Фортъней, една от духовете тук. Сигурна съм, че си чувала за тях. „Хеката“ приютява много духове, разбира се на магически създания. Те са напълно безопасни. Нямат тела и не са в състояние да те докоснат. Най-много да те поизплашат, но нищо повече.
— Чудесно — казах аз, докато гледах как Изабел изчезва зад стената.
С периферното си зрение мярнах движение в другия край на фоайето и веднага се обърнах, за да видя още един призрак, който стоеше точно до стълбите. Беше момиче на моята възраст и носеше светлозелена жилетка и рокля на цветя. За разлика от Изабела, която изобщо не ме забеляза, това момиче гледаше право към мен. Обърнах се да попитам г-жа Касноф коя е, но в този момент тя беше много заинтригувана от някой, който влезе във фоайето.
— Госпожице Талбът! — извика тя. Бях впечатлена как гласът й стигна такова далечно разстояние, без ни най-малко да звучи като викане.
Дребно момиче, не повече от метър и петдесет, се доближи до г-жа Касноф. Кожата й беше почти снежнобяла, както и косата й, с изключение на една розова линия, минаваща през бретона й. Имаше големи очила с черни рамки и се усмихваше през тях, но според мен само заради г-жа Касноф. Очите й всъщност изглеждаха уморени.
— Това е Дженифър Талбът. Тя ще бъде твоя съквартирантка тази година. Дженифър, това е Соу-фи-йаа.
— Можеш да ми казваш Софи — изстрелях аз едновременно с Дженифър, която ми се представи като Джена.
Г-жа Касноф ни отправи още една стегната усмивка, сякаш имаше винт на устата.
— Невероятно. Не знам какво им става на децата в днешно време, госпожице Мерсер. Даваме им толкова хубави имена, а те се възползват от първата възможност да ги съкратят. Между другото, Софи, госпожица Талбът е почти нова като теб. Присъедини се към нас едва миналата година.
Майка ми се усмихна сияйно и стисна ръката на Джена.
— Радвам се да се запознаем. И ти ли си… ъ-ъ вещица, като Софи?