Поех си дълбоко въздух и се обърнах отново към майка си. Не знаех дали ще съм достатъчно силна да я гледам в очите, за да й кажа това, което искам. Това, което знаех, че трябва да направя от момента, в който г-жа Касноф ми даде отговора.
Изведнъж, преди да мога да кажа каквото и да било, видях Елодия да минава по коридора. Сърцето ми скочи в гърлото и се запитах дали Кал не я е спасил все пак. Може би през цялото време се е възстановявала, а те просто не сами казали. Изтичах след нея в коридора. Нямаше никой друг, а тя беше с гръб към мен.
— Елодия! — извиках аз, но тя не се обърна и осъзнах, че гледам през нея.
Тя се плъзна бавно, сякаш търсеше някой. Още един дух, останал в пределите на Замъка завинаги. Знаех, че си го е заслужила. Заедно с приятелките си беше призовала демон и това беше цената. Останах така, загледана в нея, доста време, докато образът й не избледня напълно. Всъщност никога не сме били приятелки, но тя ми даде всичката магическа сила, която притежаваше, за да успея да победя Алис. Никога няма да го забравя.
Това, че видях Елодия, ми даде сили да се върна при майка си и да й кажа:
— Няма да се прибирам вкъщи. Ще отида в Лондон и ще се подложа на Очистването.