— Страхотно е, нали?
— Ами… не знаех, че съществува такава разновидност на розовото.
Тя събу обувките си и се метна на леглото, с което наруши спокойствието на две възглавници и един пухкав лъв.
— Казва се електриково ягодово.
— Това име много му пасва — усмихнах се аз.
Придърпах куфара към леглото си, което изглеждаше така обикновено, както… както аз в сравнение с Джена.
— Предишната ти съквартирантка също ли харесваше розовото?
За миг лицето на Джена замръзна. После това изражение изчезна и тя се намести по-удобно на леглото.
— Не, на Холи й харесваха тези сини работи, които ти дават тук, ако нищо не си носиш. Ти си носиш свои неща, нали?
Отворих куфара си и издърпах зелената си покривка за легло. Джена въздъхна малко разочаровано.
— Е, поне е нещо по-различно от стандартното синьо. Кажи сега какво те доведе в Свърталището, Софи?
— Свърталище? — учудих се аз.
— Така наричат „Замъкът на Хеката“ повечето ученици. Много му пасва.
— О, не знаех.
— Е, как се озова тук? — попита тя отново. — Направи дъжд от жаби или превърна някой досадник в тритон?
Облегнах се на леглото и се опитах да имитирам безразличието на Джена, но се оказа доста трудно на гол матрак, така че първо се заех да извадя багажа от куфара си.
— Направих любовна магия на едно момиче от класа ми. Стана много зле.
— Не подейства ли?
— Напротив. Подейства прекалено силно.
Разказах й накратко епизода с Кевин и Фелисия.
— Опа, станало е голямо мазало! — възкликна Джена.
— Определено — отвърнах аз. — Значи ти си… ъ-ъ вампир? Какво точно се случи с теб?
Не ме погледна в очите, но тонът й беше съвсем обикновен.
— Същото, което се случва на всички останали. Срещаш вампир, ухапва те и ставаш и ти такъв. Нищо кой знае колко интересно.
Не мога да я упрекна, че не желае да разкаже цялата история на някого, когото е срещнала преди петнайсет минути.
— Значи майка ти е нормална, така ли? — попита ме тя.
Хм. Това определено не беше нещо, за което исках да говоря още от първия ден, но нали точно това означава да си намериш място? Да споделяш със съквартирантката си гримовете, дрехите, както и майчините си тайни.
Прокашлях се.
— Да, баща ми е магьосник, но те двамата не са заедно.
— О! — възкликна Джена многозначително. — Няма нужда да ми казваш повече. Много от учениците тук от семейства на разведени родители. Дори магията не може да помогне, за да има човек щастлив брак.
— Твоите родители разведени ли са?
Тя най-после откри лака за нокти, който търсеше.
— Не, те са отвратително щастливи. Или поне предполагам, че са. Не съм ги виждала, откакто… откакто се промених.
— О, не! Това е много гадно. — Тъкмо приключих с поставянето на чаршафите. — А щом си вампир, трябва ли да не дърпам пердетата през деня?
— Не. Виждаш ли това? — Тя извади от пазвата си сребърна верижка, на която висеше малък медальон. Имаше формата на бобово зърно и беше тъмночервено на цвят. Някой друг би го помислил за рубин, но аз съм виждала снимка на този камък в книгите на майка ми.
— Кръвен камък?
Кръвните камъни са гладки кухи камъни, които могат да бъдат напълнени с кръв от могъщ магьосник. Този камък дава защита от множество опасности. Предполагам, че в случая предпазва Джена от опасните за вампирите неща. Сега поне знам, че мога да ям чесън пред нея без проблем.
Джена започна да лакира лявата си ръка.
— Ами кръвта? — попитах аз.
Тя въздъхна дълбоко.
— Много е объркано. Трябва да ходя до амбулаторията. Имат хладилник с много банки кръв. Като в Червения кръст.
С усилие потиснах отвращението си. Кръвта ме отвращаваше. Ако случайно се порежа на лист хартия, изпадам в ужас. Все пак беше облекчение за мен да чуя, че Джена няма да „похапва“ в стаята ни. Никога не бих могла да излизам с вампир. Само мисълта за дъх с миризма на кръв… бляк.
В този момент забелязах, че Джена ме наблюдава. По дяволите. Дали отвращението ми е било изписано на лицето? За всеки случай се опитах да се усмихна и да се пошегувам.
— Страхотно! Като сокче от кутия със сламка.
Джена се засмя.
— От най-вкусните.
Помълчахме известно време и Джена първа наруши тишината.
— Значи раздялата на родителите ти е била неприятна?