Еро и султанът
Херцеговинска народна приказка
Кривата круша на Еро родила круши за чудо и приказ — жълти, сякаш от Чисто злато, сочни и едри. Мисли си Еро:
„Такива круши не са за раята да ги яде. Я да ги отнеса на султана. Казват, че бил много щедър и за такава почит се отплащал по султански.“
Напълнил една кошница най-отбрани круши и отишъл в двореца. А там — гъмжи от народ. Всеки се облякъл най хубаво, чака си реда да се яви пред светлите очи на падишаха. Еро се поразмислил, защото неговите дрехи били доста кърпени, и се свил в един ъгъл, където имало хора по скромно облечени. А пък тия около него били прочути раз бойници; еничарите ги били изловили и докарали пред справедливия съд на султана. Като се явил повелителят, чакащите се раздвижили, заблъскали се — всеки искал да влезе на по-лично място, да види султана и той да го види. И в тая блъсканица един от разбойниците тихичко се измъкнал, без пазачите да го забележат.
Султанът изслушвал милостиво всеки просител и си казвал думата. Когато дошъл редът на разбойниците, еничарите ги заблъскали и повлекли Еро заедно с тях, на мястото на избягалия. Султанът изслушал в какво се обвиняват раз бойниците и присъдил:
— Всички хвърлете в тъмница — да гният и да им дойде умът в главата, та другите да не смеят да грабят и злосторничат! — рекъл и веднага си отишъл, че го бил присвил коремът.
Еничарите навързали разбойниците, а с тях и Еро. Започнал той да се обяснява и оправдава:
— В грешка сте, люде. Аз не съм разбойник. Дойдох с армаган при падишаха. Вижте на — тези круши аз за него съм донесъл.
Ала никой не искал да го слуша. Отвели Еро и го хвърлили в тъмницата при лошите хора.
Минала цяла година. По време на байрама султанът ре шил да отиде в тъмницата; искал затворниците да види и разпита, кой за какво лежи и, ако се намери някой разкаял се, поправил се, да го помилва за слава на аллаха и своя възхвала. Дошъл ред и до Еро. Султанът го пита:
— Ами ти, Еро, какви грехове изплащаш тук?
Коленичил Еро пред нозете на падишаха, заудрял си че лото о плочите на пода:
— О, великодушни и справедливи повелителю на правоверните! Нямам никаква вина аз. По погрешка цяла го дина вече се топя в тая тъмна тъмница. Миналата есен моята круша роди плод за чест и слава — такъв, гдето и ти не си виждал: златни круши, сочни и едри като детска главичка. И реших аз, че само ти си достоен да ги изядеш. Донесох ти в двореца цяла кошница и докато чаках да дойдеш, за станах до едни, а те да били разбойници. В бъркотията един от тях избяга, без никой да го усети, и ето на — еничарите поведоха мен на негово място. Смили се над мен, о всесилни повелителю, заклевам те в драгоценното ти здраве!
На султана му дожаляло за клетника, а видял и че очите му са бистри, лицето честно.
„Не ми прилича на разбойник. Може пък и грешка да е станала. Случват се такива работи по божия свят“ — по мислил си султанът и заповядал на своя везир:
— Отведи Еро в двореца! Нека си избере от хазната ми каквото иска за обезщетение, че цяла година се е мъчил в тъмницата.
Завел везирът Еро в двореца, в една стая пълна със сандъци и разни други неща. Рекъл му:
— Ето тук са струпани богатствата на падишаха — аллах да продължи дните му! Избирай, каквото искаш и колкото си искаш!
Еро затършувал из хазната. От някакъв скрин извадил дебела книга и я взел под мишница; нарамил една ръждива брадва, що била захвърлена зад вратата, а от многото пари си отброил само десет гроша.
Всичко това се видяло на везира много чудно и намирисвало на нещо не добро. Повел той Еро при султана и му казал, че Еро бил взел от хазната само десет гроша, една ръждива брадва и Корана. Султанът също се почудил и пита Еро:
— Ей, човече божи, аз те оставих да се възнаградиш богато и да ме славословиш, дордето си жив, пък ти си взел толкова малко. Кажи защо?
— Велики падишах, аллах да те благослови и дари с всички земни радости! Аз взех само това, що ми трябваше: десет гроша, за да си купя цървули. Защото ме е срам да се върна на село бос, след като цяла година съм ял хляба на султана. Какво ще рекат тогава моите съселяни за тебе — безкрайно щедрия и великодушния?
— А защо ти беше-брадвата?
— Щом се върна да отсека проклетата круша, заради коя то цяла година слънце не видях.
— Добре! Ами Коранът?
— Ще се закълна върху свещените му страници, че вече никога няма да нося подарък на султана.
Засмял се султанът. Наредил на везира да даде на Еро три кесии с жълтици и рекъл:
— Щом такива хубави круши си отглеждал, назначавам те за главен градинар на моята градина. Само внимавай: не искам да ме лъжеш и крадеш, защото, ако те уловя, ще отговаряш с главата си.