Станал Еро главен градинар — началник на всички ратаи, що работели в султанската градина. А пък те били едни дембели и тунеядци, каквито нямало втори на света. Еро си гледал добре работата, гонел и наказвал мързеливците, затова ратаите дип много не го обичали. Сговорили се те един ден и го наклеветили пред султана, че уж бил крадял от градината смокини и тайно ги продавал на пазара. Султанът повикал Еро и му рекъл:
— Е, Еро, повярвах ти аз, ама ти ме измами. Ти си ме крадял, значи заслужаваш смърт, както се бяхме условили. На себе си се сърди! Ама понеже преди работеше добре, ще ти направя и тая милост: избери си сам от каква смърт искаш да умреш!
Еро не се и опитал да се оправдава. Как ще се оправиш пред всесилния султан, който се мисли винаги за безпогрешен?
Запитал само:
— А ще сдържиш ли думата си, о справедливи падишах?
— Думата си е дума Кълна се в брадата на пророка, че ще те накарам да умреш от такава смърт, каквато сам си избереш — отвърнал султанът.
— Тогава, велики и непобедими крепителю на правата вяра, знай, че аз искам да умра от старост, тъй както си умря и покойният ми баща.
Султанът се разсмял и опростил наклеветения, оставил го пак да управлява градината. А подир някое време Еро издебнал сгодно време и му разправил всичко, както си е било. Султанът разпитал-разучил и като се уверил в правотата на верния си слуга, наградил го щедро, а коварните ратаи наказал.