И тъй благоразумно пристигнали, но не като почтени, а като полулегални пътници на парахода „Княз Радецки“, като немили-недраги — желателни кой за френските, кой за руските съдилища и австрийски жандармерийства.
Пък и тоя параход — защо е бил „Радецки“, а не с друго някое красиво изписано име? И с тоя бял флаг и двуглав орел?
Ние комай го даже обичаме това име, защото с параход „Радецки“ Ботев и четата му слизат на Козлодуйския бряг, а в кандидатстудентските някои глави параходът се люшка заедно със стиха „Изведнъж Радецки пристигна със гръм“.
А нека турим едно уточнение, което и за после ще ни послужи. Още повече е нужно това, защото Херцен не е го оставил, не е знаел, че ще ни трябва, пък и по онова тъкмо време не е било и нужно да се разяснява. Всеки би отговорил, че въпросният модерен параход е бил така наименуван, „Furst Radetzky“, в чест на Йосиф Радецки, княз и австрийски фелдмаршал, роден в 1766 г. и все още, представете си, жив по онова време, и дори още шест години до смъртта си в 1858 г. имал удоволствието да знае, че приживе нему е построен и плава параход с името на княз Радецки.
Голяма чест. И то защото освен всичко друго се прочул като душител и съсипник на революционното движение в Италия. Тъкмо затова и плавал параходът в тия води — да напомня за прославения мракобесник и да плаши италианските бунтари и техните съмишленици. А Херцен е бил също от тях. Не споменава и случайно Мацини и Кошут, хора, с които ще го свързва лично познанство и дълбока симпатия. Имената им, а и свидетелства и мисли на Херцен за тия знаменити мъже срещаме на много места в „Былое и думы“. Ето защо не му е бил присърце и параходът на фелдмаршала.
Нататък сега нас ни интересува дали Христо Ботев е чел и знаел, а и помнил този епизод с Херцен на парахода с име „Княз Радецки“.
Не може да не го е знаел, а дали го е помнел по-късно — то е друго вече.
Описанието на случая е отпечатано като откъс из IV ч. на „Записки на Искандер“ — тъй са били озаглавени първоначално спомените на Херцен. И откъсът е даден в кн. 5 на сп. „Полярная звезда“, 1859 г.
Ще кажете в такъв случай, че доста години е трябвало да минат, за да попадне тая книжка в ръцете на Ботев.
Така е. Но не бива да гледаме на „Полярная звезда“ като на списание от наше време и да си кажем, че нерде Шам, нерде Багдат. Това издание си е било като сборник с четива, като революционна христоматия — със стихове, статии, документи и друга проза и материали, които години не са губели актуалност, защото цензурата в Русия не ги е допускала. И не е случайно, че Ботев, както са знаели съвременниците му, негови другари и познати, отделял нарочно и пазел тъкмо и най-вече „Полярная звезда“. Що се отнася до Херцен, Ботев го е слагал сред най-големите умове на славянството и на революционна Европа. От него е вземал и пример как се бърка с пръст в политическите рани на тогавашния свят.
Имаме пряко свидетелство, че през 1871 г., а аз смятам, че още от предишната, Ботев е разполагал с петата книжка на „Полярная звезда“. Отбелязвано е неведнъж, че из нея той превежда „Разговор с децата“ (Из И-ра), т.е. статия на А. И. Херцен, и като подлистници я помества в бр. 1 и 2 на вестника си „Дума на българските емигранти“, съответно на 10 и 25 юни 1871 г.
Следователно по това време ще да е прочел и епизода с „Княз Радецки“. И какво? Ще е чудно, ако не е свързал австрийския, описан от Херцен параход, с пак австрийския плаващ сега по Дунава параход „Радецки“, както и нам идва това наум.
Дали са били един и същи параход обаче?
Предполагам, че да. Поради следните съображения.
Ботевият „Радецки“ е построен в Обуда и пуснат на вода през 1851 г.
Херценовият, според свидетелството на мемоариста, плава в 1952 г.
Възможно ли е по едно и също време да има два такива кралски парахода с еднакво име — и двата речни, и двата пътнически, и двата австрийски? Съгласно писаните и неписаните закони на корабоплаването това би било невъзможно или уникум.
От момента, в който Ботев чете за Херцен и „Радецки“, и до завладяването на знаменития „Радецки“, който откарва воеводата и четниците му до Козлодуй, минават точно пет години. И къса памет не би затрила такова едно сближение на обстоятелствата с „едноименните параходи“.
Пък ще ми се присмеят и ботевисти, и просто внимателни четци на Ботева, ако тук изтърва, че в същата кн. 5 на „Полярная звезда“, на стр. 104–106, А. И. Херцен пише за подвига на италианския революционер Карло Пизакане и отряда му. На 25 юни 1857 г. те се качват на кораба „Каляри“, пътуващ за Тунис, завладяват го и се отправят към о-в Понца, където имало затворени революционери. След освобождаването им потеглят за Капри, с цел по-нататък — Неапол и Рим. Но лесно и кърваво били разбити при Чертозе от войските на неаполитанския крал.