Херцен цитира „Събирачката на класове“, стихотворение от Л. Меркантини в чест на Пизакане и другарите му, а Ботев взема от същото стихотворение (преведено в проза от Херцен, също и от нашия поет) няколко изречения като епиграф към есето си „Петрушан“ — то пък за подвига на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и техните юнаци. Навършвали се точно три години от подвига им и 24 години от десанта на Пизакане.
Връзката на „Петрушан“ с откъса из мемоарите на Херцен е несъмнена и доказана. Само че Б. Пенев, както и Г. Цанев говорят за „Былое и думы“, излязло в книги вече, и никак не свързват Ботевото съчинение с „Полярная звезда“. Казахме, че ще оставим това за друга среща с читателите ни.
Когато пише „Петрушан“, Хр. Ботев успоредно е хвърлял погледи към апотеоза на Херцен за Пизакане. Смятам, че го е сторил не от неумение да бъде напълно оригинален, нито само от пиетет към публицистиката на Херцен — източници на идеи за автора и издателя на „Дума“. За Хр. Ботев е било важно да издигне подвига на българските лъвове до значението, което Херцен придава на италианските съединисти.
Ще продължим другаде тези съпоставки. Тук исках само да отбележа тия точки: Херцен и парахода „Furst Radetzky“ — Ботев, Херцен и дунавския „Радецки“, избран за прехвърляне на Ботевата чета в България.
За един и същи параход ли става дума?
Проблемът е само: можел ли е този кораб от мястото, където го описва Херцен, да се озове по речни и езерни пътища по-късно в Дунава? Разполагам с твърде любителски карти и не можах да реша това. Но пък си помислих, че ако е строен в Обуда, значи е могъл да стигне до Арона. Защо да е невъзможен тогава обратимия път — до Обуда на Дунава?
По-нататък. Ако е същият параход — помнел ли е Ботев, че пътник преди него на „Радецки“ е бил великият му събрат по чувства и буреносни идеи Херцен? И дали тайно не е усещал тоя спомен като странно и благоприятно стечение на обстоятелствата? А заедно и другия спомен — за Пизакане, овладяването на „Каляри“ и дебаркирането?
Изглежда, че изборът на парахода, освен с другите военни и маршрутни съображения, го е занимавал с още нещо. И дори със сигурност го е занимавал. Д. Енглендер, капитанът на „Радецки“, свидетелства, че когато били за кратко насаме, Ботев му казал: „Знаете ли, господин капитан, защо ние избрахме вашия параход? Ние знаем и другите и изучихме техните капитани; предпочетохме вашия параход, защото носи името на един славянски генерал, Радецки, което е за нас добро предзнаменование!“
Смятам, че Ботев е излеко подиграл втрещения австриец, като му е изтъкнал фелдмаршала за добра поличба… Та него ли, душманина на италианските революционери, би избрал Ботев за пътеводно име? Но можел ли е да призове пък името на Херцен? Какво ли би казало това име, тъй скъпо за Ботев, на човек като Енглендер? Или името на Пизакане? Предпочел да остави австриеца в недоумение. Като впрочем този капитан не е бил лош човек и дори се е държал сетне с голямо, както знаем, достойнство, а по-късно и с обич към паметта на Ботев и нашите храбреци.
Споделям тук загадката с Херцен, Ботев и парахода или параходите „Радецки“, защото очаквам отговор, който би я разяснил така или инак. Отговор на мое писмо до един българин в Австрия, който е работил дълго в Австрийското дунавско параходство и може би ще бъде тъй добър да надникне в архива, където има сведения за първоначалния маршрут на парахода „Радецки“. Тъй ще се отприщи фантазията ни за нови издирвания и догадки. Дано.