Выбрать главу

Господи, толкова болеше да си логичен и практичен! Все пак Бъртранд успя да изрече със спокоен тон:

— Не могат да се правят планове единствено с предположения, татко. Дори и да възвърне правата ни, английският херцог е законният наследник.

— Говориш като песимист, Бърти. Първо трябва да се отървем от проклетото ни лишаване от наследство, пък после ще видим. — Старецът се усмихна с почти беззъбата си уста. Странно, той беше с двадесет и пет години по-млад от лейди Адела, а имаше по-малко зъби от нея.

— Знаеш, че тя много обича да си играе с хората. Просто размърдва гърнето като вещиците на Макбет. Не искам да мечтаеш за нещо, което може и никога да не се случи, татко!

— Може би си прав. Глупаво е да й има доверие човек, но на душата й тежат големи грехове. Мисля, че преди да умре, ще иска да ги изкупи. Не бих се учудил, ако е помогнала на стария Енгъс да се пренесе в отвъдното. Докато беше жив, тя не би могла да направи нищо нито за нас, нито за Пърси.

Сега пък баща му обвиняваше леля си в убийство?

— Има грехове, казваш? Няма ли да ми разкажеш защо е бил така жестоко наказан нашият род? Защо прадядо ми е лишил от наследство дядо? — Бъртранд затаи дъх. Много пъти беше задавал този въпрос на баща си, но той винаги беше отговарял, че това не е негова работа.

Клод дълго време гледа в огъня, накрая проговори:

— Не, момчето ми, не мога да ти кажа. Може би ще узнаеш истината, преди да умра?

— Знаеш ли, попитах я веднъж за това — сподели синът, кръстосал ръце върху коленете си.

— Понякога ме изненадваш, Бърти. И какво ти отговори тя?

— Захвърли бастуна си след мен и ме изгони от стаята. Мислех, че ще ме убие на място, но не го направи.

— Може би все пак не си като майка си и нямаш памук вместо мозък, сине? Понякога показваш силен дух, Бърти. А сега извикай веднага този ухилен Фрейзър.

— Предполагам, че ще вечеряме в замъка тази вечер. Там е пълно с новини. Не искам да оставям онзи нахалник Пърси сам с леля си. Никога не знаеш какво ще направи лейди Адела, ако не си край нея, за да й слагаш спирачките.

ГЛАВА ПЕТА

— Братовчедът Пърси е много красив, нали, Бранди? Не си ли забелязала в какво красиво жълто е жилетката му? А панталоните така се впиват в красивите му крака! Просто не мога да откъсна очи от него, когато ходи. Има вид на прекрасен деликатес!

Кони беше забелязала краката на Пърси! Беше наблюдавала походката му! Господи, това беше вече прекалено! Та тя беше едва на шестнадесет години! Какво разбираше тя от мъжки крака? Бранди обаче знаеше отговорите. Знаеше, че сестра й с часове седи пред огледалото и се упражнява. Усмихва се, мръщи се, свива устни. Прави всичко това, за да впечатлява флиртаджии като Пърси. О, Господи!

Усмихна се и сви рамене.

— Не мисля, че е красив. Освен това деликатес може да бъде храна, а не някой разпуснат мъж.

— Само жените може да са разпуснати, Бранди, а не мъжете!

— Пърси е покварен, Кони. Можеш да ми имаш доверие. Не го е грижа нас. Мисли единствено само за себе си. Не е добър човек, моля те да ми повярваш, Кони! — Замълча, осъзнала, че никога досега не е била толкова откровена. — Кони, обещай ми, че ще стоиш далеч от него! Освен че не заслужава твоето внимание, той е и наш братовчед. Стисни му ръката за поздрав, но не мисли за неговите крака и панталони! Не търси мъжественото у него, а покварата! — Как не можеше сестра й да види истинския лик на този човек? Пърси не беше нищо друго освен нещастен развратник. Единствената му грижа беше собственото му благополучие.

Констанс запърха с дългите си, тъмни мигли. На шестнадесетгодишна възраст тя ги пускаше в действие, за да покажат колко е нещастна. Пред огледалото дори се беше научила как да постига най-добър ефект.

— Защо, Бранди? Защо не искаш да се сближавам с Пърси? Той е красив. По-красив от него не се е появявал по тези места. Да не би да го искаш за себе си? Да, знам, това е причината!

Ръката на Бранди я засърбя да удари сестра си. Стана й ясно, че трудно би могла да накара Кони да й повярва.

— Кони — започна тя много бавно, — не бих пожелала Пърси, дори и да беше единственият мъж на земята! — Веднага видя, че сестра й не й вярва. Дори не я интересуваше какво още ще й каже Бранди. — Сега се сещам, че той е и доста възрастен. Сигурно вече е навършил тридесет години. Обича и да си попийва доста, също като чичо Клод. Като остарее, носът му ще стане червен и зъбите му ще изпадат като на чичо Клод. О, не бих искала да се омъжа за човек като него!