— Точно така!
— Като говорим за роднини, кой всъщност е Пърсивал?
— Той е копеле!
— Нямам предвид характера, а произхода му.
— Но той наистина е копеле!
Тогава Ян разбра, че Бранди говори сериозно. Очите й обаче се смееха. Той също й се усмихна.
— Тогава би трябвало да го изгонят от замъка?
— О, баба много го обича. Това е най-жалкото. Пърси я ласкае и трябва да призная, че го прави добре.
Той я изгледа остро, но тя не забеляза това. Беше се навела и късаше жълти цветя, като ги събираше в скута си. Клекна до нея, забравил за панталоните си. Започна също да къса цветя.
— Какъв е неговият произход?
Бранди го погледна в очите и го осведоми спокойно:
— Баща му Девънън е един от синовете на баба. Когато бил съвсем млад, прелъстил дъщерята на един богат търговец от Единбург. Когато разбрал, че е бременна, отказал да се ожени за нея. От клюките на Марта и откъслечните изблици на гняв на баба ми съм разбрала, че чичо Девънън заминал за Париж. Загина там преди десет години с един от своите любовници.
— Любовници? Много ли е имал?
— Да, но не е това, за което си мислите. Чичо Девънън предпочитал мъжете. — Бранди довърши с горчивина в гласа си: — Мисля, че Пърси постоянно се старае да компенсира този факт.
— Постоянно ти създава главоболия, нали, Бранди?
— Да.
Ян се замисли за това, колко спокойно говореше тя за прегрешенията на своя чичо. Една лейди в Англия никога не би споменала това, дори и да се случеше да го знае. Тази нейна откровеност граничеше с детска прямота. Бранди беше толкова невинна. Без да мисли, той каза:
— Мисля, че Пърси трябва да насочи вниманието си върху жени, а не върху деца. Може би лицемерничи по свой начин?
ГЛАВА ДЕВЕТА
Бранди захвърли цветята срещу него и скочи на крака.
— Казах ви, ваша светлост, че съм почти на деветнадесет години! Имам ли вид на дете? Имам ли?
— Ни най-малко! Не се изразих правилно. Исках да кажа, че трябва да ухажва жени с опит, а не невинната си братовчедка. Ти си невинна, нали, Бранди?
— Искате да знаете дали съм девствена?
— Е, това е един вид невинност.
— Разбира се, че съм девствена! Кой наоколо би ме освободил от моята невинност? С изключение, разбира се, на Пърси. Но трябва да знаете, че аз упорито го отбягвам!
— Добре. Може би и аз ще избягвам да имам работа с него. Той се подиграва на хората. Това ме влудява. Постоянно изпитвам желание да забия юмрук в лицето му. Какво ще кажеш по въпроса?
— Размажете му физиономията — нареди Бранди, като се наведе да събира цветята.
— Добре. Кажи ми защо се държи, сякаш съм го обидил с нещо? Вероятно, защото много мрази англичаните? Той знае, че е незаконороден и не може да има никакви права над имението Пендърлей.
Бранди се замисли за момент. Като изключи факта, че Пърси е негодник, той беше шотландец. Херцогът бе англичанин, но й беше станал много симпатичен.
— Това не е всичко. Констанс е чула баба да му казва, че ще го направи законен член на семейство Робъртсън. Иска той да се ожени за богата наследница и да се заеме добро положение в обществото.
— Значи така?
— Какво значи това?
— Означава, че ако стане законен, би могъл да предяви права върху Пендърлей. Не си ли съгласна?
Бранди кимна.
— Пърси е негодник и аз му нямам доверие. Ако лейди Адела удържи обещанието си, не знам как ще постъпи.
— Аз също мисля така. А каква е ролята на Клод и Бъртранд? Моите адвокати наистина нямаха представа, че тук има толкова мъже. Този факт много ме учудва.
— Вие не знаете ли, че чичо Клод и Бъртранд са лишени от наследство?
Изгледа я учудено.
— Лишени от наследство? Господи, става по-заплетено от мелодрамите на Дрюри Лейн.
— Какво е Дрюри Лейн?
— Там са всички театри в Лондон.
Бранди се замисли за момент, после за негова изненада каза:
— Всъщност не знам защо е бил лишен от правата си моят прачичо Дъглас. Той е бил по-възрастният брат на дядо Енгъс и наследник на титлата. Според думите на Марта баща им, възрастният граф, го изхвърлил от имението и предал всичко на Енгъс. Когато Дъглас умрял, дядо разрешил на чичо Клод и Бъртранд да живеят в имението. През последните шест-седем години Бъртранд е управител тук. — Добави с блеснали очи: — Синът на чичо Клод е добър човек, независимо какво мисли за Пендърлей. Не е лесно да нахрани всички ни и постоянно да се съобразява с прищевките на баба.
Дали не се страхуваше, че ще прогони Бъртранд от имението? Или беше влюбена в него? Не, тя беше прекалено умна за този незначителен човек. Истината бе, че Бранди е много сложна личност. Беше й необходим мъж, който да оцени невинността й и в същото време да не подценява ума й.