— Или една от фустанелите на баща ми?
Херцогът не можеше да си представи да бъде облечен в традиционната шотландска пола.
— Знам, че звучи смешно, но краката ви са много подходящи за пола. Колкото до мен, не мога да си представя да облека една. Вятърът постоянно ще ми я подмята около краката. Предполагам, че е здравословно въздухът да минава навсякъде. — Бъртранд се засмя. Никога не беше виждал по-ужасен мъж. — Добре, няма да има никакви поли!
Бъртранд се усмихна на отговора му и каза:
— Предполагам, ще искате да видите книгите на Пендърлей? Или да посетите някои от наемателите, за да разберете как живеем тук?
— Много бих искал — отговори херцогът. Братовчед му изглеждаше умен и честен човек. Ако го смяташе за омразен английски натрапник, с нищо не го показваше. — Бранди ми каза, че вие управлявате имението от много години.
— Да, работя в пристройката. Ако дойдете с мен, никой няма да ни безпокои. Баща ми е в замъка с лейди Адела.
„Сигурно обсъждат новия граф“ — помисли Ян. Е, не можеше без това.
— Да започваме работа, Бъртранд. И, моля те, наричай ме Ян! Все пак сме братовчеди.
Пристройката беше малка. До нея стоеше двуетажна каменна къщичка. По процепите й се виеше лоза. От източната й страна се гушеше добре подредена градинка, различна от властващата запуснатост на замъка.
— Фрейзър се грижи много добре за нас. Успява да ни снабди с всичко необходимо за ядене от своя участък земя. Имаме и щастието, че морето е близо до нас. — Отвори тясната входна врата и даде знак на херцога да наведе глава.
— Искам да ви помоля да не споменавате на Фрейзър за Мораг. Те са женени, но живеят разделени и не могат да се понасят. Мисля, че са били заедно само една седмица.
— Мораг е жената, която постоянно се чеше?
— Да, защото не се къпе. Точно това е причината да се разтрогне съюзът им толкова бързо. Чудя се как не е забелязал този неин недостатък още преди да се оженят. Може би тогава се е къпала, кой знае? Двамата с баща ми се стараем да не говорим за нея пред него.
Срещу тях се зададе пълничък, оплешивял човек. В ръцете си държеше лопата.
— А, господин Бъртранд, баща ви е в замъка. Отиде там преди час, защото лейди Адела изпрати едно момче да го повика.
— Добре, Фрейзър, знам това. Запознай се с моя братовчед, негова светлост херцогът на Портмейн, настоящ граф Пендърлей.
— Ваша светлост — поздрави Фрейзър с усмивка и се поклони.
— Фрейзър, бъди така добър и ни донеси чай. Двамата с негова светлост ще бъдем в кабинета.
— Разбира се, господин Бъртранд! — Отдаде поздрав на херцога с мистрията и се отдалечи в посоката, от която беше дошъл.
— Добър човек — отбеляза Бърти и въведе Ян в една осветена от слънцето стая. Въпреки че бяха овехтели, мебелите бяха доста представителни. Върху огромно дъбово бюро бяха прилежно подредени много листове и големи книги.
Бъртранд погледна към тях, наведе глава и се почеса.
— Е, как да ти го кажа, Ян? Не си наследил Холирууд Хауз!
— Това няма никакво значение — отговори спокойно той. — Давай да видим нещата!
Бъртранд седна до херцога и разгърна на най-новата страница. Започна старателно да чете вписаното.
След като слуша този рецитал няколко минути, Ян се усмихна и поклати глава.
— Разбирам по-добре думите от цифрите, Бъртранд. Кажи ми, може ли Пендърлей да се издържа сам?
Бъртранд затвори книгата. Личеше, че добре е обмислил отговора си.
— Да, ако стопаните най-сетне заживеят в новия век. Разбираш ли, в низините източно и на юг имаме плодородни земи, на които добре виреят зърнените култури. Земеделците обаче нямат необходимите сечива и опит, за да ги засяват. Предпочитат да живеят при рибарите на север оттук. Там отглеждат овце за вълна.
На вратата се почука. В стаята влезе Фрейзър, като старателно крепеше лъснат сребърен поднос в ръцете си.
— Чаят ви, господин Бъртранд, ваша светлост! — Прислужникът кимна. Извади мистрията от джоба си и напусна стаята, като си подсвиркваше.
— Искаш ли сметана, Ян?
— Да, благодаря — отговори замислен херцогът. — Може ли да се отглеждат повече овце? — Отпи от китайския чай. Беше превъзходен. Фрейзър беше истинско съкровище.
— Да, но големите стада искат много разходи. Освен това вълната на нашата порода е много здрава. Минава много време, преди да възвърнат вложените средства.
— Вълната иска и стригане. Имаме ли достатъчно хора за тази работа?
— Не, но има доста безработни, които можем да наемаме. Така правят собствениците на големи стада.
— След това вълната заминава да се валя в Глазгоу?
— Да, но не е необходимо да се транспортира толкова далеч. Дараците станаха модерни през последните десет години. Има някои и по-наблизо.