— Да, от баня. Има ли момчета, които да донесат водата горе?
— Да, ще извикам малкия Алби от кухнята. Той е доста силен, но е малко смахнат, ако ви интересува моето мнение.
— Интересува ме — успокои я херцогът.
Веднага щом прислужницата излезе, той се съблече. После намери кърпата си и я пристегна през кръста си.
Алби беше огромен младеж, който имаше вид на победител в селските борби. Големите му сини очи бяха безизразни. Глупавата му, широка усмивка разкриваше голяма диастема на предните зъби.
— Водата ви, господине — каза той. Всички подробности относно поклони и обръщение „ваша светлост“ явно нямаха място в главата му.
— Благодаря ти, Алби.
Младежът изрови отнякъде доста изхабен сапун. После тромаво изля ведрата в дървената вана. От дъното й започна да капе вода и да пълзи по пода. Алби явно нямаше намерение да си губи времето с такива дреболии. Изправи се и рече ухилен:
— Ако имате нужда от още нещо, ще ми кажете, господине?
— Бъди сигурен, че ще те повикам веднага — увери го херцогът. Искаше му се да се засмее, но така щеше да обиди момчето. Усмихна се чак като затвори вратата след тромавия мечок.
Седна във ваната и започна да се сапунисва. Тогава усети, че сапунът е доста ароматизиран. По дяволите, щеше да замирише като уличница от Сохо. Не, сапунът, изглежда, беше скъп. Щеше да ухае като парижка проститутка. Зачуди се дали Марта не беше отмъкнала сапуна на лейди Адела.
Ян се излежава, докато водата изстина. После излезе от ваната и застана пред огнището. От голото му тяло капеше вода.
Когато вратата на стаята му се отвори, той се обърна. Там стоеше Бранди. Беше задъхана, сякаш беше тичала. Гледаше я и се чудеше къде беше оставил проклетата кърпа.
Тя се взираше в него, без да мигне. Когато проговори, в гласа й се беше събрала цялата почуда на света.
— Много сте красив! Да можех да приличам на вас!
ГЛАВА ДЕСЕТА
Ян стоеше и я гледаше. Нямаше и следа от моминско смущение, нито ужасяващ вик. Сякаш пред нея не стоеше гол мъж. Бранди се взираше в него, а той не можеше да мръдне.
— Моля да ме извините за безпокойството, ваша светлост — каза спокойно тя. — Не знаех, че сте се върнали. Търся Фиона. Това е наша игра. Тя се крие, а аз трябва да я открия. Фиона обича тази игра, особено щом стане време да си ляга.
— Няма я тук — отговори херцогът. Имаше чувството, че и той е въвлечен в играта, без да знае какви ще бъдат задълженията му. Знаеше само, че е идиот. Един гол идиот.
Бранди кимна учтиво. Хвърли му още един възхитен поглед, бавно се обърна и внимателно затвори вратата след себе си.
Херцогът веднага възвърна самообладанието си. Грабна кърпата и я завърза около кръста си. После осъзна какви глупости върши.
Девойката се затича по коридора. После внезапно спря и затвори очи. Фиона беше забравена. Пред очите й беше голото тяло на херцога. Прокара език по внезапно пресъхналите си устни. Досега не беше виждала гол мъж. Той нямаше нищо общо с това, което си беше представяла. Не че беше отделяла много време за такива работи, но все пак имаше някакви очаквания. Всяко момиче ги имаше. Херцогът беше невероятно красив. Господи, как само беше нахълтала в стаята му и го беше зяпала! В постъпката й нямаше нищо невинно. Бранди притисна ръце към корема си. Там туптеше нещо топло и меко. Беше различно. Някак необяснимо и приятно. Господи, какво ставаше с нея?
— Бранди, ето ме! Не успя да ме намериш. Аз победих! Няма да си лягам още петнадесет минути! — Фиона неочаквано се появи от малката шивалня на долния етаж. Бранди не й отговори, а само я гледаше и сестра й се затича към нея. — През цялото време бях в малката синя стая, където Марта шие. Бранди? Добре ли си? Дали не те изплаших? — Детето беше готово да се разплаче.
Трябваше да се овладее, но й беше страшно трудно. Бранди примижа. Опита се да прогони прекрасната гледка на голото му, мокро тяло.
— Не, кукличке, не си ме изплашила. Хайде, кукличке, време е да се измиеш. Добре, няма да лягаш още петнадесет минути.
Ян бързо се облече. Направи на връзката си крив възел. Явно способността му да се концентрира го беше напуснала. Опита се просто да заличи случката от съзнанието си. В Англия беше недопустимо млада лейди да нахлуе така в спалнята на някой мъж. Постоянно трябваше да си припомня, че е в Шотландия. Изруга и отвърза връзката. Направи друг опит. През очите му непрекъснато играеше дървена вана, недисциплинирана прислуга и млада девойка с огромни кехлибарени очи. Тя се взираше в него учудена. „Вие не сте като мен… Красив сте…“ Какво странно, загадъчно момиче беше тя!