Отново си спомни за Мариан. Дали го мислеше за красив срамежливата му съпруга? Тази мисъл му се стори абсурдна. Бяха живели заедно една година. Мариан винаги беше духвала свещта, когато беше влизал в стаята. Когато се любеха, той винаги беше нежен и внимателен с нея, но тя често беше хлипала на рамото му.
Изгледа с неприязън връзката си. След като нямаше друга, трябваше просто да я завърже. Молеше се по-бързо да пристигне Мабли с умелите си ръце и с багажа.
Когато излезе от стаята, в ръцете си носеше един свещник. Пламъците трепкаха и едва осветяваха тъмния коридор. „Значи съм красив, така ли, Бранди?“ На устните му заигра хитра усмивка.
Когато наближи всекидневната, дочу властния, силен глас на лейди Адела и обичайното бръщолевене на Клод. Бранди също щеше да бъде там и той трябваше да я заговори. Ако не за друго, то поне за да се увери, че не е ужасена от постъпката си.
Завъртя дръжките на вратата, които представляваха глави на грифони. Разбира се, лейди Адела диктуваше положението. Всички я гледаха в очите. Тя беше изпълнена с достойнство и гордост. Ексцентричното й поведение му се нравеше. Изгледа снежнобялата й коса, пристегната във висок кок. Върху лицето й падаха множество къдрици. Ян неволно се намръщи. Такава прическа подхождаше на жена, поне с четиридесет години по-млада от нея.
Клод седеше срещу нея. Имаше вид на дърт развратник и изглеждаше по-стар за възрастта си. Явно болестта го беше променила много. Бъртранд и Констанс седяха на едно канапе. Нехайно облегнат с чаша шери в ръката си, до камината стоеше Пърси. Потърси с очи Бранди. Откри я седнала на една табуретка точно зад стола на лейди Адела. Беше облечена в същата рокля както предишната вечер. Същият кариран шал образуваше огромен възел на гърдите й. Тя вдигна глава и го погледна така, както заек гледа към цевта на пушката. Ян й се усмихна бащински. Мислено се поздрави за тази своя постъпка.
Лейди Адела се провикна към него:
— Елате, Ян, момчето ми! Бърти тъкмо ни разказва колко приятно ви е било днес заедно. Цял ден сте разговаряли за зърно и овце. Стригането винаги е било голям проблем за нас. — „Каква фалшива старица“, помисли Ян.
Видя, че Бъртранд свежда поглед. Искаше му се да му каже, че не трябва да обръща внимание на тази кокошка. Тя постоянно си пъхаше носа навсякъде. Като не обърна внимание на думите й, херцогът се приближи към нея.
— Добър вечер, госпожо. Надявам се, че и вашият ден е бил така приятен като моя? — Наведе се и леко целуна съсухрената й ръка.
Пърси гаврътна шерито и постави чашата върху камината.
— Кажете, ваша светлост, вярно ли е, че искате да ни превърнете в градинари и овчари? Всички трябва да мъкнем тор от кошарите, а после да се правим на учтиви в обществото?
Херцогът му се усмихна любезно.
— Двамата с Бъртранд не сме решили още, Пърси. Трябва да имаш търпение. Необходимо е време за зърнената реколта. Колкото до овцете, сигурен съм, че има много от тези животни, които веднага можем да изпратим на оня свят.
Бъртранд си позволи победоносно подсмъркване, а Клод се изхили, ударил с ръка коляното си.
— Сега вече ще внимаваш какво говориш, нали, Пърси? — Лейди Адела доволно тупна с бастун по пода.
— Ще го правя, когато намеря за добре, госпожо — отвърна той, присвил очи към херцога.
— Добре — подметна злобно старицата. — Херцогът знае как да се справи с теб. Харесвам мъжете, които умеят да го правят. Да, умен мъж е новият граф Пендърлей!
Това вече беше прекалено. Ян видя как Пърси се изчерви от гняв и му стана мъчно за него.
— Добър вечер, ваша светлост — поздрави Констанс. Изгледа го под тежките си клепки и подаде ръката си точно като лейди Адела.
„Тя просто се упражнява“, помисли Ян.
— Добър вечер, братовчедке. Тази вечер си много красива. — Това беше вярно. Нейната рокля и тази на сестра й не бяха извадени от един и същи гардероб. Пое ръката й и я целуна.
Констанс го погледна така, сякаш искаше да подържи ръката й по-дълго време. Когато Ян я пусна, усмивката все още грееше на лицето й. Тогава тя се обърна към Пърси. По дяволите, девойчето си беше избрало не този мъж, който му трябваше.
Херцогът кимна на Бранди и се обърна към Клод:
— Надявам се, че одобрявате плановете ни с Бъртранд?
— Не ми е удобно да ви кажа истината! — Старецът изхриптя, като показа няколко почернели зъба. Обърна се към Пърси и силно се изкикоти. — Като стана дума за овцете, които трябва да погребем, се замислям за морала на някои хора.
— О, чичо, обърнал си толкова много жени — каза привидно ласкаво Пърси. — Членът ти се е свил като мозъка ти. Твоят морализъм е празен като главата ти.