Бранди вдигна поглед към стария часовник, килнал се върху камината подобно пиян моряк. Вече беше почти четири часът. По това време баба й държеше всички да пият чай. Беше успяла да наложи тази традиция още преди петдесет години. Веднага се дочуха познатите тежки стъпки на Краби.
Високият, набит мъж влезе във всекидневната. В ръцете си държеше тежкия сребърен поднос. След него вървеше братовчедът Пърсивал.
— Господин Пърсивал е тук и иска да ви види — съобщи съвсем ненужно Краби.
Сърцето на младото момиче се сви, като видя как върху пергаментовото лице на баба й се разля широка усмивка. Винаги беше така. Бранди потръпна и бавно се изправи. Пристъпи и застана зад креслото на баба си. Не можеше да понася Пърсивал. Причината не беше само, че той ласкаеше най-безсрамно старицата. Напоследък беше започнала и да се страхува от него.
На миналия Архангелов ден, точно на рождения й ден, беше започнал да я гледа някак особено. Не разбираше какво се крие в зелените му очи, но се ужасяваше от чувствата, спотаени там. Цяла зима беше мислила по този въпрос и вече изпитваше постоянен страх от този човек.
Лейди Адела се обади:
— Хайде, Краби, не стой там като стар глупак. Подреди чашите върху масата, както през всичките тези петдесет години. Точно така. Сега можеш да си вървиш. А, и кажи на готвачката, че тази вечер не искам да виждам в супника нито леща, нито някоя от нейните оризови супи. Тези нейни помии проядоха стомаха ми. Предай й, че в чест на моя внук трябва да приготви нещо по-специално.
Лейди Адела се обърна към Пърсивал и посочи с бастуна си към отсрещното кресло.
— Е, момчето ми, време е да заемеш подобаващото ти се място. Сядай, сядай. Бранди, налей чая. Днес пръстите ми са схванати и вдървени точно като бастуна.
Девойката се измъкна внимателно от убежището си и се приближи към сервиза. Тъкмо беше хванала дръжката на чайника и Пърси стисна ръката й.
— Здравей, малка братовчедке. Днес си много свежа. — Пръстите му започнаха да галят ръката й.
Искаше й се да го удари по главата с чайника, но той вместо да го нарани, със сигурност щеше да се пръсне във въздуха. Бързо издърпа ръката си и я избърса в роклята си. Не искаше да разиграва сцени пред лейди Адела.
Младият мъж се засмя и каза:
— Скъпа моя бабо, как успяваш с всяка измината година да изглеждаш все по-млада? — Приведе се и целуна леко изпъстрената с вени ръка на старицата.
— Ти си един пес, Пърси, но ми харесваш. Защо не дойде, когато те повиках? Три месеца чакам да получа съболезнованията ти. Все пак съм изненадана, че си изоставил развлеченията си в Единбург?
— Аз не съм лицемер, госпожо. Преселването на лорд Енгъс в отвъдното рано или късно ще доведе всички опечалени роднини до каменната му могила. Някои просто ще го направят по-късно.
— Чаят ти, братовчеде!
— О, малко светлина в мрака. Благодаря, малката ми. Ти растеш. Подобно нежно цвете трябва да украсиш нечия прегръдка.
— Сравнението ти е най-малкото неточно, Пърси — сряза го лейди Адела. Тя беше ядосана, че мъжките му очи бяха забелязали промяната в Бранди преди нея самата.
— Бабо, може ли да бъда извинена? Обещах да се разходя с Констанс и Фиона.
— Разбира се, детето ми, но гледайте да не закъснявате. Знаеш, че не обичам супата ми да е изстинала.
Девойката сковано се поклони към своя братовчед. После повдигна полите на роклята си и излетя от стаята. Стори й се, че проклетникът се смее след нея.
— Тя вече не е дете, госпожо! — Думите му бяха изречени достатъчно силно, за да ги чуе и Бранди.
— Не флиртувай с момичето, Пърси. Още е младо и невинно. Едва ли ще схване правилно думите ти. — Лейди Адела вдигна чашата и шумно процеди глътка горещ чай през редките си зъби. Видя зелените му очи да се присвиват предизвикателно и вътрешно се усмихна. Да, всички мъже Робъртсън си приличаха. До един бяха слаби и превзети. Въобразяваха си, че за жените са богове. Хапеха като зверове, щом не успяваха да получат онова, което искаха. А това обикновено беше друга жена.
— За твоето неувяхващо дълголетие, госпожо — каза Пърси, като вдигна чаша.
Лейди Адела се засмя сковано.
— Бях се зарекла, че ще надживея Енгъс, и устоях на думата си. Той подивя от ярост, когато докторът му каза, че умира. Ако бяха останали някакви пари, със сигурност щеше да ги изгори, вместо да ми ги остави. Голям негодник беше!
— Чудя се как се чувства сега. Гори в пъкъла и гледа как разговаряме двамата. — Младият мъж овладя горчивия си сарказъм и добави: — Най-сетне бих могъл да посещавам Пендърлей, когато си поискам.
Графинята изгледа ръцете си, после чайника върху масичката и рече: