— Ох, а аз какво да правя, Ян?
— Ти ли? Ами ръцете ти са навсякъде по тялото ми. — Искаше му се да погали члена му, но това можеше да почака. Имаха още толкова много нощи. — Сега не мърдай! Просто се наслаждавай на това, което ти правя!
— Добре! — Когато устните му отново завладяха нейните, Бранди се почувства съвсем безпомощна. — Ох, Ян, не знам какво да правя!
— Просто не говори. Отпусни се и се наслаждавай!
Устните му запълзяха по бедрата й. Езикът му откри женската й същност. Бранди извика шокирана:
— Господи, не знаех, че…
Изгаряше от нетърпение. Той не трябваше да спира. Ако го направеше, беше сигурна, че ще умре. Притисна се към устните му. Отдаде се напълно на чувственото удоволствие. Когато достигна до първия си оргазъм реши, че ако сега умреше това съвсем нямаше да бъде лошо.
Ян галеше тялото й, докато тя се успокои. Тогава съвсем бавно проникна в нея. Младата жена го притисна силно към себе си, за да влезе по-дълбоко. Очакваше да я заболи, но болка нямаше. Само една изключителна цялост. Не знаеше къде свършва той и къде започва тя. Несъзнателно се движеше в неговия ритъм и го притискаше към себе си. Когато Ян въздъхна, Бранди го погледна. В този момент разбра, че ще го обича до края на дните си.
Чувстваше такова задоволство, че се зачуди дали извън тази стая съществува нещо. Не желаеше този миг да свършва. Искаше Ян да лежи върху нея. Той дишаше дълбоко и тежко. Сърцето му биеше върху гърдите й. Все още беше дълбоко в нея. Чувстваше се прекрасно.
— Обичам те — прошепна Бранди в рамото му. — Този път не те ухапах!
Ян се засмя и се подпря на лакти.
— Е, Бранди, мислиш ли, че желанието ми за теб е достатъчно? Дали си представям Мариан или друга жена, когато съм вътре в теб? Ще ме приемеш ли като твой любовник и съпруг?
Тя го гледаше. Не знаеше как да опише чувствата си. Кимна и отново каза:
— Обичам те. Вечно ще те обичам!
— И аз те обичам! А гърдите ти са прекрасни. — Наведе се и ги целуна. Изпъшка и отново ги целуна. — Това са най-хубавите гърди, които някога съм виждал. Позволи ми да убия Мораг!
— Не, аз ще го направя — отговори му напълно сериозно. — Толкова е ограничена и глупава!
Той се засмя щастливо.
— Загубих два месеца, Бранди! Но никога вече няма да те изпусна от очи.
— Или от леглото си?
— Не можеш да си представиш какво ще ти се случи, когато се оженим! Запомни, Бранди, твоето удоволствие ще бъде задача номер едно за мен! — Притисна я толкова силно, че тя изписка. Целуна ухото й. — Благодаря, че не ме ухапа!
— Ян, може ли да те попитам нещо?
Беше толкова сериозна, че той се надигна да я погледне в очите.
— Да?
— Би ли искал да имаме деца? Спомням си, че се шегуваше с Фиона казваше, че искаш половин дузина като нея. Наистина ли мислиш така, или просто се шегуваше с Джил?
— Разбира се, че ги искам! Това не означава, че ще те превърна в разплодна кобила. Ще родиш точно толкова, колкото искаш. Има начини за предпазване от бременност и ние ще се възползваме от тях.
Бранди въздъхна доволна.
— Радвам се, че искаш деца. Не вярвам, че можеш да ме предпазиш от забременяване.
— Не съм много компетентен по този въпрос, но ако искаш, можем да опитаме.
— Може би. Кога искаш да се оженим, Ян?
— Колкото може по-скоро! Какво ще кажеш за утре или вдругиден? След като се любихме, нали не е изчезнало желанието ти?
— Не. И не бива да отлагаме.
На устните й имаше усмивка. Каква игра играеше тя?
— Какво не бива да отлагаме?
— Сватбата. Искам да съм слаба на нея.
— Слаба? Та ти си направо мършава! Е, поне на местата, където трябва да си такава. Да не би да имаш намерение да се храниш само със саздърма?
— Не. Всъщност от нея направо ми се гади.
— Бранди, престани с игрите си! Не извъртай, ами кажи какво се е случило!
— Добре, сър! — Никога гласът й не е бил толкова престорено хрисим. — Радвам се, че искаш деца. Всъщност за Коледа ще си имаме бебе!
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Ян се взираше в нея. Как само си играеше съдбата с живота им!
— Ти си бременна! — Главата му се замая, сякаш беше изпил всичкото вино на света. — Ще имаш бебе?
— Да.
— И реши, че не е необходимо да ми кажеш? Дори не ми писа!
— Ето, сега ти казвам, Ян.
Изведнъж осъзна случилото се и това го ужаси.
— Би ли ми казала какво щеше да правиш, ако не се бях върнал? — Искаше му се да я разтърси силно. В същото време го изпълваше странно задоволство. Беше се любил с нея само веднъж и тя беше заченала! Бранди изобщо не можеше да си представи как се чувстваше той сега. Но защо не му беше казала? Ян я обърна по гръб в леглото. — Отговори ми, Бранди!