— Да! Ако погледнеш друг мъж, ще те напердаша!
— Ако го направиш, вече няма да съм толкова хубава!
Бъртранд успя да запази свирепия си поглед, но в гласа му имаше голяма доза интимност.
— Никога няма да накърня хубостта ти, Кони! Но ако не си послушна, може и да натупам сладкото ти задниче. Да, ще те сграбча между краката си, ще вдигна роклята ти и… О, Господи, не ме изкушавай! — Гледаше я как навлажнява устни с езичето си. Бързо додаде: — Може би ще го направя, защото те искам, Кони? Искам ръцете ми да се уверят, че навсякъде си толкова бяла и нежна. Това сигурно ще ти достави удоволствие!
Тя се изчерви. Устните й бяха разтворени. Гледаше го така, сякаш за пръв път го виждаше. Той беше гений!
— Искам да се омъжиш за мен през август! Нямам намерение да чакам повече, Кони!
Тъмните бадемови очи го изгледаха така, че едва се овладя да не я повали на земята. Констанс го погали по лицето и кимна с глава.
Бъртранд я притисна силно до гърдите си и я целуна. Когато устните й се разтвориха, той помисли, че наистина е господар. А това беше едва първият му опит!
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Херцогът огледа дневната. В нея се бяха събрали много хора, но Бранди не беше там. Къде, но дяволите, се губеше? Не я беше виждал цял ден. Каква игра играеше сега? Хвана се, че очаква с нетърпение новия й номер. Тя наистина умееше да го изненадва. Влезе Бъртранд. На лицето му се беше настанила доволна физиономия. Ян забрави Бранди за момент.
— Скъпи мой приятелю — рече той, — от ликуващия блясък в очите ти мога ли да направя извода, че си победил момата?
— Да, но все още не казвай на никого! Искам да обявя нашия годеж по време на вечеря.
Бъртранд зяпна към вратата.
— Господи Боже!
Ян се обърна. В дневната грациозно влизаше Бранди. Самият той застина, загледан в нея. Беше облякла синята кадифена рокля, която й беше купил в Единбург. Вървеше с изправени рамене. Прекрасните й гърди се подаваха от деколтето. Беше вдигнала косите си и ги беше привързала със синя панделка. Върху голите й рамене предизвикателно падаха две дълги къдрици. Ян не вярваше на очите си. Момичето беше изчезнало. На негово място се беше появила една от най-красивите жени на света. Тя имаше право. Цепката между гърдите започваше от гърлото й. Ухили се, представил си как щеше да му се ядоса, щом й го каже по-късно тази нощ.
Приятно му стана, като видя, че всички от семейството бяха застинали онемели.
Бранди потърси одобрение в очите му и изправи още по-гордо рамене.
Констанс първа се окопити.
— Бранди, какво си направила със себе си? Как успя да подредиш косите си така? Мислех, че умееш само да плетеш плитки. А деколтето ти? Не знаех, че имаш такива… Няма значение. Направо не е за вярване! Толкова си красива! Изобщо не приличаш на себе си!
Лейди Адела неочаквано се изсмя.
— Затваряй си устата, момиче! Това се отнася и за всички останали, особено за тебе, Клод! Е, дете, вече не се преструваш на парцалива повлекана? Ела тук да те разгледам отблизо! Божествена прелест! Точно такава бях на твоите години.
— Не вярвам — обади се херцогът. — Бранди не би могла да достигне вашата висота.
Бъртранд до сега беше убеден, че Констанс е много по-зряла от сестра си. Той също успя да се овладее.
— Толкова си хубава, Бранди! Роклята, която Ян купи, ти стои прекрасно.
— Толкова е необичайно — измърмори Клод. — До вчера имаше вид на малко момиче, а сега прилича на кралица. От тази гледка със сигурност ще се обади подаграта ми. Като гледам онези части, които винаги е крила от нас, направо получавам сърцебиене.
Бранди само кимна и седна. Не в краката на лейди Адела, а на стола до нея. Не се беше съмнявала, че ще пожъне успех, но беше изплашена до смърт. Веднъж влязла в дневната, Ян беше всичко, от което имаше нужда. Тя беше красива! Всичко в нея беше красиво, дори гърдите й! Най-интересното беше, че чичо Клод беше получил сърцебиене. Това беше интересно. Бранди се усмихна на Ян. Погледът му си заслужаваше усилията. Покварен мъж!
— Надявам се да престанеш да си гризеш ноктите, госпожице — обади се лейди Адела. — Когато бях на твоите години и бях дори по-красива от теб, маникюрът ми беше съвършен!
Само Краби остана равнодушен при вида на Бранди.
— Вечерята е сервирана, ваша светлост.
Херцогът стана и се приближи към Бранди.
— Ще имам ли честта, госпожице Робъртсън, да ви придружа до трапезарията?
— След като ме молите така покорно и изискано, ваша светлост, ще бъде нелюбезно да ви откажа.
— Надявам се никога да не ми отказваш нищо — прошепна й той.