Беше покварен, но тя безумно го обичаше! Докато вървяха към трапезарията, Ян попита:
— Дали не ти се сторих снощи малко разколебан, та си решила да вземеш специални мерки относно външния си вид? Какъв щастливец съм само! Мога да те имам и облечена в тази прекрасна рокля така, както майка те е родила.
— Мислех същото, Ян. Първия път, когато те заварих гол в спалнята ти, ми се стори надут като пуяк. После те видях и във вечерно облекло. Пожелах да те притежавам и в двете ситуации. Сега съм щастлива, че постигнах мечтата си.
— Дали не ме надхитри?
Тя му се усмихна щастливо.
Ян я настани и се запъти към челното място на масата. Нареди тихо на слугата:
— Бъди така добър, Краби, и донеси няколко бутилки шампанско!
Бъртранд едва изчака прислужниците да напуснат трапезарията. Когато херцогът му намигна, той се покашля и се усмихна окуражително на Констанс.
— Бих искал да кажа, че въпреки дяволските подмятания на баща ми и на лейди Адела Констанс най-сетне ме убеди, че е мой синовен дълг да се оженя за нея. Накратко, тя ще стане моя жена през август, когато навърши седемнадесет години. Да, аз съм предан син и ще направя всичко, за да бъдат доволни моите роднини.
— Бърти, ти да не мислиш, че си забавен — изкрещя девойката.
— Нека се перчи, Кони — успокои я Бранди. — Мъжете имат нужда от това. Иначе как ще се надуват като пуяци? Толкова се радвам за тебе!
— Казах ти, Клод — подметна лейди Адела с широка усмивка. — Нашата Кони ще прелъсти сина ти. Но сякаш не е станало точно така? Какво си направил с внучката ми, Бъртранд?
— Каквото трябва да направи — каза баща му и се изсмя. — От блясъка в очите му разбирам, че момичето дълго време няма да може да ходи нормално. Да се надяваме, че това малко момиче ще го отърве от развратниците в града?
Бъртранд изпъшка. По дяволите несдържания език на баща му! Погледна към Констанс. За негова изненада тя гордо тръскаше тъмни къдрици. Явно й се беше понравила забележката на неговия родител.
— Той няма да погледне друга жена, чичо Клод! Може да бъдеш сигурен в това — изрече тя.
Младият мъж едва не си глътна езика. Боже, как щеше да изчака до август?
— Значи ще се ожените през август? — Лейди Адела се намръщи, после лукаво продължи: — Мисля, Клод, че момичето е прекалено младо за това. Не мислиш ли, че е по-добре Бърти да се забавлява в града още две-три години?
— Но аз ставам на седемнадесет, бабо!
— Лейди Адела, не беше ли на шестнадесет години майката на Констанс, когато се омъжи за сина ви? — Бъртранд се чудеше какво е намислила този път старицата.
— Сама попаднахте в клопката си, мадам — обади се Ян.
Клод изглеждаше объркан. Сякаш сега беше влязъл в стаята и не знаеше за какво говорят останалите.
— Какво е това, лейди? Да не би да искате да намажете масло от двете страни на филията?
— И по средата също — обади се Бранди.
— Ти си затваряй устата, малка госпожице! Констанс поне си намери съпруг, а ти сигурно ще ми висиш на гърба, докато побелеят косите ти! — За нейна изненада внучката й се усмихна най-безсрамно. Старицата се обърна към Бъртранд, където беше по-голямата риба. — Значи си си опекъл работата, момче? Мога ли да попитам защо не поиска разрешение от мен или от баща си, преди да се приближиш до малката Кони? Какво може да знае тя за мъжките номера? Да, момче, мисля, че не си постъпил правилно!
Херцогът, който безкрайно се забавляваше, каза:
— Значи не си смятала Бъртранд за толкова настъпателен, лейди Адела? Нека те успокоя. Преди да се доближи до Констанс, той поиска разрешение от мен.
— От теб — изсумтя лейди Адела. — Кой го е грижа за твоето позволение, сър?
— Аз съм неин настойник, мадам.
— Слушай, дали си херцог или не, това изобщо не ме интересува? Нагъл си и това не ми харесва. — Изражението й изведнъж стана хитро. — И като неин настойник какво възнамеряваш да направиш за нея? Няма да допусна да отиде при съпруга си с празни ръце!
— Разбира се — отговори Ян. Гласът му беше спокоен, като Северно море тази вечер. Изгледа първо Клод, после Бъртранд. — Искам всички да ме чуете добре. Спомняте си, надявам се, че някой искаше да ме убие. Всъщност тази отрепка сигурно още не се е отказала да го стори. Въпреки че още не е известна истинската му самоличност, съмнявам се, че Клод или Бъртранд имат нещо общо със случилото се. — Херцогът замълча, загледан в учудените физиономии срещу себе си. — Убеден съм, че англичанин, макар и далечен роднина, не може да владее шотландско имение и титла. Мисля, че добре се запознах с традициите в Шотландия. Веднага щом бъдат върнати правата на Клод и Бъртранд, ще прехвърля графската титла на Пендърлей върху тях. Това, драга лейди Адела, ще бъде част от зестрата на Констанс. Един ден тя ще стане графиня Пендърлей.