— Значи затова беше толкова настоятелен тази сутрин? — Бъртранд беше толкова сащисан, че не можеше да измисли друго.
— Да, отчасти.
— Проклет да съм! — Клод гледаше в херцога така, сякаш го виждаше за пръв път. — Това кара сърцето ми да бие по-силно, отколкото, когато видях декол…, когато видях Бранди.
— Бъди по-ясен, херцоже — обади се лейди Адела. Ян помисли за момент, че е готова да захвърли вилицата си по него. Какво я беше ядосало толкова?
Младият мъж вдигна ръка, за да ги успокои.
— Няма какво да се обяснява повече, лейди. Наистина смятам, че англичанин не може да владее шотландско графство.
— Англичаните са ненаситни и алчни — заяви старицата. — Те не оставят току-така имения и титли!
Херцогът се засмя.
— Може би нещо в кръвта ми ме прави изключение.
— Но ти вложи английски средства в Пендърлей — припомни Бъртранд.
— Така е. Сега с изобилието от суров материал и под твоето умело ръководство имението ще процъфти.
— Ще бъда граф Пендърлей — избуча Клод. — Да бъда проклет! Ще бъда граф Пендърлей!
— А ти, Кони — намеси се Бъртранд, — ти ще имаш хубави дрехи и карети. Може би ще имаш и къща в Единбург.
— Ще стана графиня — изчурулика тя.
— Добре направено, сър — обади се Бранди. Сърцето й щеше да се пръсне от гордост.
— Майка ти със сигурност е излъгала баща ти, момко — заяви лейди Адела. — Не може да си наследил такова благородство от дребното влечуго!
— Наричате четвъртия херцог на Портмейн влечуго, мадам? Трябва да говоря с майка си по този въпрос. Вярно е, че не помня добре баща си. Той почина, когато бях на деветнадесет. Но съм сигурен, че не беше дребно влечуго!
— А какво ще стане — продължи лукаво лейди Адела, — ако шотландският съд откаже да върне правата на скъпите ми роднини?
Херцогът се усмихна.
— Не подлагам на съмнение вашите способности, лейди Адела! Ако вие откажете да се заемете с тази задача, ще бъда принуден аз да се заема с нея.
Тази старица никога ли не се предаваше? Колкото го забавляваше, толкова го дразнеше. Да й отнеме властта, щеше да бъде непоносим удар за нея. Вече мислеше, че тя разумно е стигнала до неговия извод, когато я чу да говори. Гласът й беше толкова кисел, че можеше да разяде подносите за храна.
— А какви намерения имаш, английски херцоже, за моите Бранди и Фиона? Сега, след като развали годежа си с лейди Фелисити, за Бранди няма никаква надежда. Бедното момиче ще остане тук завинаги. Ще се превърне в моя слугиня, докато се грижи за мене.
— Каква ужасна перспектива — отбеляза Бъртранд.
— Затваряй си устата, Бърти! След като си толкова щедър, херцоже, какво ще стане с другите ми внучки? Бранди вече е почти стара мома.
Младата жена познаваше добре баба си.
— Наистина ли съм почти стара мома, мадам?
— Затваряй си хубавата уста, момиче! Е, херцоже, какви са плановете ти за тях?
Ян изгледа парчето саздърма в чинията си: вече не изглеждаше апетитно.
— Мисля, че има един-единствен изход — изрече бавно той.
— Така ли? И какъв е той? — Лейди Адела се беше привела толкова ниско върху масата, че подареният й от Ян шал почти беше топнат в соса.
Херцогът въздъхна.
— Трябва да се оженя за старата мома. След като съм неин настойник, така поне ще бъда сигурен, че няма да ме подведат. Да, така ще направя! Ще се жертвам и ще се оженя за момата. Това ще те задоволи ли, лейди Адела?
— Да се ожениш за Бранди? — Шалът вече плуваше в соса. — Не мога да повярвам! Ти да се ожениш за внучката ми?
— Ян, сигурен ли си… — Бранди внезапно млъкна.
— О, Бранди, ти ще бъдеш херцогиня, а аз — графиня? Ще властваме в салоните си! Всеки ще иска да се запознае с нас! Само си представи: всички дами ще ни подражават!
— Два пъти да бъда проклет — заяви Клод. — Негова светлост сигурно се шегува?
— Съвсем не — отговори херцогът и продължи: — Колкото до Фиона, мисля, че след няколко години ще намерим подходящ съпруг и за нея. А, ето го и Краби с шампанското! Тъкмо навреме, човече!
— Никога не съм се напивала, но тази вечер мисля, че ще го направя — оплака се Констанс.
Въпреки че чуваше радостни неща, лейди Адела нямаше вид на щастлива. Клод отново се обади:
— Да бъда проклет, аз ще бъда граф Пендърлей!
Старицата така тръсна чашата си на масата, че столчето й се счупи.
— Млъквай, проклет глупак такъв! Същият си като дъртака Енгъс. Той само се перчеше с титлата и нищо не правеше, за да я заслужи. Знаеш много добре, че винаги съм била и господар, и господарка на имението! Така ще бъде и сега. Аз ще свиря на гайдата, а ти ще подскачаш според нея.