Ето какво било, осъзна Ян и погледна Клод. Сега ставаше интересно. Надяваше се Клод да не го разочарова. Старикът гордо изпъчи гърди и каза със завидно спокоен глас:
— Винаги си била властолюбива дърта вещица, лейди! Да, старият Енгъс ти позволяваше да си разиграваш коня и да правиш всички ни на глупаци. Вече си само бивша графиня Пендърлей. По тази причина най-подходящо място за теб е пристройката. Ако внимаваш какво говориш и се отнасяш към мен с нужното уважение, може и да ти разреша да останеш в замъка.
Лицето на лейди Адела беше станало пурпурночервено от гняв. Ян се уплаши, че старицата ще получи удар.
— Ти сама ми каза, лейди, че е време да се поправи сторената несправедливост — продължи спокойно Клод. — Херцогът направи това вместо теб. Не смей да го подвеждаш, защото той ще довърши започнатото докрай!
Бъртранд се наклони напред, взрян в лейди Адела.
— Ще ни разкажеш ли за моя дядо Дъглас? Ще ни кажеш ли защо възрастният граф го е лишил от наследство?
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
— Да, госпожо — каза Клод. — Време е да се внесе яснота по този въпрос. Мразя тайните. От тях мухлясаха стените на замъка, а и сърцето ми. Кажи истината, иначе аз ще го направя! В края на краищата, ако не беше твоят безконтролен, буен…
— Затваряй си устата, Клод! — Лейди Адела потъна в креслото и затвори воднистите си очи. — Умееш само да хленчиш. Казвах на Дъглас да не ти се доверява, иначе няма да дочакаме нищо добро. Сега се оказва, че съм била права!
— Тъкмо обратното — заяви Бъртранд. — Всичко постепенно си идва на мястото. Кажи ми, татко, защо сме били лишени от наследство? Не ми се иска да узная истината на смъртния ти одър.
— Кажи ни, чичо — примоли се и Бранди, поставила лакти на масата. — Представи си, че гръм те порази! Никой от нас няма да узнае истината.
Лейди Адела стискаше счупената си чаша и се взираше в нея.
— Не, Клод! Да не си посмял! Няма да можеш да обясниш ситуацията добре. Аз ще го направя! Както знаете, като по-голям син Дъглас е трябвало да наследи титлата. Ти, Клод, щеше да бъдеш след него. Тогава бях много млада, а Дъглас, за разлика от брат си, беше силен мъж. Да, бяхме любовници. Никой нямаше да разбере това, ако възрастният граф не ни беше заварил в плевнята. Какъвто беше жесток, той едва не преби до смърт Дъглас. В своя гняв лиши от наследство големия си син и неговото поколение. Самодоволният позьор Енгъс никога не разбра причината за това. Баща му беше решил, че съм получила добър урок. Той не искаше бедният Енгъс да се разстройва от изневярата на съпругата си.
— Баща ми разказа това на смъртния си одър — потвърди Клод. — Тогава ти вече беше остаряла, лейди Адела. Не му повярвах. Като те гледах, не можех да допусна, че някой мъж ще поиска да се люби с теб, но е било истина.
Разтревожен от чутото, херцогът каза:
— Може би ще трябва по-основно да проуча произхода на Бранди? С тези тайни не се знае от чие семе се е пръкнала.
Постигна желания резултат. Лейди Адела внезапно вдигна глава. Погледът й пламтеше.
— Ще ти бъда благодарна, ако внимаваш какво говориш, мили херцоже! Ти самият едва ли си опазен от подобни тайни в семейството ти!
— Искам да изтъкна, че Дъглас се ожени и аз съм негов законен наследник.
— Твоя светлост, защо не се преместим в дневната — предложи Бранди. — Кони може да ни посвири на пианото. Това ще ни донесе малко успокоение.
— Да бъда проклет — заяви за кой ли път тази вечер чичо Клод.
Лейди Адела успя да се съвземе чак преди лягане. Ян я чу да казва:
— Графиня и херцогиня! Да, добре подредих две от момичетата. С Фиона ще направя същото!
С огромно съжаление Ян целуна Бранди пред стаята й. После отвори вратата и я забута навътре.
— Трябва да изчакаме до събота!
— Нямам ли право на мнение по този въпрос?
— Не! Върви да лягаш. Бъди послушна и ме целуни отново.
— Приемете моите поздравления, ваша светлост — каза Фрейзър. Кръглото му лице грееше от удоволствие.
— Благодаря ти, Фрейзър. Бъртранд тук ли е, или кръжи около бъдещата си съпруга?
— Той обядва, ваша светлост. Държи вилицата и зяпа като малоумен. Колкото до Клод, може да се досетите, че спа много малко тази нощ. Господин Бъртранд каза, че през цялото време е седял пред камината. Като удрял коляното си, постоянно повтарял, че ще бъде граф Пендърлей. Не спирал да окайва съдбата си.
Ян се засмя. Последва слугата и откриха Бъртранд. Не беше докоснал храната си. Седеше неподвижно, загледан през прозореца към хубавата градина на Фрейзър. Вдигна поглед и се усмихна широко на херцога.