— Подбуждал си и ревността й към Бранди, нали? Ти си я убедил, че трябва да дойде в Шотландия?
— Естествено. Дори разговарях с майка й, другата алчна кучка. Бележката, която ми написа в Лондон, беше като шок за мен. Смяташ да се ожениш за Бранди. Трябваше да се досетя за това. Как ли се чувства човек, когато държи под един покрив съпругата и любовницата си?
— Ян, недей! — Младата жена вдигна ръка. Херцогът замръзна. Джил отстъпи крачка назад. Застана на няколко сантиметра от Бранди. Тя усети, че е ледено спокойна. За нея нямаше съмнение, че Джил ще убие и двамата, за да приключи с пъкления си план. Почти не чуваше какво говори престъпникът. Панически опипваше около себе си, за да открие някакво оръжие. Вече беше решила да се хвърли срещу насилника, когато видя вила, затъкната дълбоко под изгнилото сено. Внимателно приближи крак към нея.
— Сигурен съм, че разбираш, Ян — каза Джил. — Не мога да ти позволя да се ожениш за Бранди. Съжалявам за това, което съм принуден да направя, но нямам друг изход. Планът ми е противен, признавам, но трябва да я убия. В момента, в който ти изпратих бележката, нейната съдба беше решена.
Ян видя младата жена да се прокрадва зад Джил. Само да успееше да отвлече вниманието му за секунда!
— Надявам се, че съм ти обяснил всичко. Сега ми предстои дълъг път. Ще си бъда в Лондон, когато пристигне вестта за трагичната ти смърт на шотландска земя. Ах, каква суматоха ще предизвикам! Ще крещя отчаян в Камарата на лордовете, че благородният ми братовчед е станал жертва на дивите шотландци. Кой би могъл да предвиди какво ще последва? Може би тази смешна купчина камъни ще бъде лишена от присъствието на семейство Робъртсън?
С крайчеца на окото си Ян видя Бранди да вдига вилата. Ако Джил забележеше нейното движение, всичко щеше да пропадне. Той побърза да заговори:
— Сега разбирам, че ме мразиш, Джил. Колко съм бил сляп! Сигурно много си се забавлявал, когато секретарят ми плащаше сметките ти? Или това те е карало да ме мразиш още повече?
— Разбира се, че не ми беше приятно. На мое място и ти би изпитвал същото.
— Кога измисли този план? Когато чу за наследството ми в Шотландия?
— Не веднага, но скоро след това. Не съм съвсем безчувствен и наистина съжалявам, че трябва да умреш, братовчеде. Сега трябва да ти кажа последно сбогом.
— Не! — Бранди изкрещя и вдигна високо оръжието си.
Джил веднага се извъртя. Удари я през лицето с пистолета и тя падна на земята. Ян се нахвърли срещу братовчед си и се впи в ръката му. Двамата се вкопчиха един в друг задъхани. Джил се опитваше да насочи пистолета към гърдите на Ян. Усети, че в стоманената прегръдка на братовчед си започва да губи сили. Отстъпи назад и повлече херцога със себе си. Ян се спъна във вилата и дръжката го удари през ръката. Джил заби юмрук в корема му. После отскочи назад и се прицели в главата на херцога.
— Задръжте, господин Бредстън!
Джил почти не чу рязката команда. Когато натисна спусъка, ужасен гръм проглуши ушите му.
Смаян Ян видя как лицето на Джил се изкривява от болка и почуда. После тялото му глухо тупна на земята.
— Добре ли сте, ваша светлост?
Херцогът изгледа изпитото лице на мъжа пред себе си.
— Ти спаси живота ни, човече. Кой, по дяволите, си ти?
— Казвам се Скрогинс, ваша светлост. — Хвърли димящия пистолет и помогна на Ян да се изправи. — Младата госпожа ме нае преди два месеца да ви пазя. Доста ме затруднихте, докато обикаляхте из Лондон, а после и с пътуването си до Шотландия. Винаги ми е било приятно да се завръщам у дома, пък и се наложи тук да действам.
Двестате лири!
Бранди се опитваше да стане, зашеметена от удара на Джил. Тя му се усмихна невинно.
— Добре съм, Ян, не се тревожи! Благодаря ви, господин Скрогинс. Направихте точно това, което очаквах от вас. Благодаря, че спасихте живота ни.
Ян падна на колене пред нея и взе лицето и в ръце. Пръстите му нежно проследиха линията на брадичката й.
— Благодаря на Господ, не си ранена! — каза той усмихнат. — Но на сватбата ще бъдеш цялата в синини. — Обърна се към неподвижното тяло на Джил. — Мъртъв ли е?
— Да, ваша светлост. Не можех да рискувам просто да го раня. Той щеше да ви убие, а вие сте мой клиент.
— Благодаря ти много, Скрогинс!
Скрогинс се ухили.
— Трябва да призная, че подлагах на съмнение мнението на младата лейди, но ви следвах неотклонно навсякъде. — Той се намръщи към тялото на Джил. — Умело се преструваше вашият братовчед. Дори аз се подведох. Но когато видях да препускате насам разтревожен, веднага разбрах каква е работата.