Облечен съм.
Това е защото след закуската ще излизам. Последните викове заглъхнаха преди около 5 минути но аз знам че просто няма къде да отидат.
Сега съм сам но скоро ще бъдем много. Излизам и не заключвам вратата.
Не се страхувам от обир.
Вече от нищо не се страхувам.
На стълбите изскача млад мъж и познатите червени очи се втренчват в мен над главата му. Вади пистолет и го насочва към мен. Виждам точно кои силови линии огъва докато натиска спусъка.
Знам как да ги дръпна.
Той учудено гледа безполезното парче желязо в ръката си докато аз набирам скорост към него и вадя меча от ножницата му.