— Докторе, в съседната стая лежи едно момче, загазило е от туберкулоза. Ще ми се да го прегледате, та да разберем много ли е зле и какво може да се направи за него.
— Колко ви дължа за обеда, с който ме нагостихте? — попита рязко докторът, гледайки го над очилата.
Рейдлър прибра обратно парите в джоба си. Докторът влезе незабавно в стаята на Макгайър, а скотовъдецът седна на купчината седла, струпани на чардака, готов да проклина себе си, в случай че медицинското заключение се окаже неблагоприятно.
След десет минути докторът излезе пъргаво от стаята.
— Вашият човек е здрав като нова банкнота — каза той. — Дробовете му са по-чисти от моите. Дишане, температура и пулс — съвсем нормални. Гръдната разлика също. Ни най-малък признак за някакво заболяване. Разбира се, не съм правил бактериологичен анализ, но не е и нужно. Готов съм да се подпиша под тази диагноза. Дори цигарите и спареният въздух в стаята не са му се отразили. Какво, кашля ли? Добре, кажете му, че не е необходимо. Интересувахте се какво може да се направи за него. Моят съвет е: пратете го да копае дупки за телеграфни стълбове или да обяздва мустанги. Виждам, че конете ни са готови. Всичко най-хубаво. — И докторът се понесе като порив на живителен вятър.
Рейдлър откъсна лист от мескитовия храст до чардака и взе да го дъвче замислен.
Наближаваше време да се бележат говедата и на другата сутрин Рос Харгис, отговорник на пасбището Сан Карлос, събра в двора на ранчото своите двадесет и пет души, за да заминат за пасбището и да започнат работа. В шест часа конете бяха оседлани, колата с провизиите готова и каубоите вече се мятаха на седлата, когато Рейдлър ги спря и накара да почакат. Едно момченце доведе до портата оседлан кон: Рейдлър отиде до стаята на Макгайър и отвори широко вратата. Макгайър, още необлечен, лежеше на кревата и пушеше.
— Ставай! — викна скотовъдецът и гласът му отекна като тръба.
— Какво има? — стресна се Макгайър.
— Ставай и се обличай! В къщата си мога да търпя и гърмяща змия, но лъжец — никога. Хайде! Да не повтарям повече! — Той сграбчи Макгайър за врата и го изправи на вратата.
— Слушай, приятелю — разбесня се Макгайър, — какво те прихванаха? Не виждаш ли, че съм болен? Ще падна, ако направя дори крачка. Какво съм ти направил? — запя той старата песен. — Карах ли те да…
— Обличай се! — викна Рейдлър още по-високо.
Макгайър успя някак да намъкне дрехите си, като ругаеше, плетеше се в тях, трепереше и не сваляше смаян поглед от застрашителната фигура на разгневения скотовъдец. След това Рейдлър го хвана за яката и го повлече през двора към вързания за портата кон. Каубоите се поклащаха на седлата си и гледаха със зяпнали уста.
— Вземете го със себе си и му дайте работа — каза Рейдлър на Рос Харгис. — Ще работи здраво, ще спи на кораво и ще яде каквото му дадат. Вие сте свидетели, момчета, че го посрещнах от душа и правех всичко за него. Вчера най-добрият доктор на Сан Антонио го прегледа и каза, че има дробове на катър и е здрав като бик. Ти знаеш как да се разправяш с него, Рос.
Рос Харгис само се усмихна мрачно.
— Така, значи! — каза Макгайър с особено изражение на лицето, като гледаше твърдо Рейдлър. — Докторът казал, че нищо ми няма, така ли? Казал е, че се преструвам, нали? Значи, ти си го пратил при мен. Решил си, че не съм болен. Мислиш, че съм лъжец. Виж какво, приятелю, аз се държах грубо, знам, но просто така, на инат. Ако беше на мое място… Да, забравих… аз съм здрав, докторът, нали така е казал? Добре, приятелю, сега ще ти поработя. Това вече го разбирам.
Той скочи на седлото леко като птица, взе бича и плесна коня с него. Щуреца, който някога на конните състезания в Хотърн бе финиширал пръв, повишавайки залаганията на десет срещу едно, отново стъпваше на стремената.
Макгайър се озова начело, когато кавалкадата се понесе към Сан Карлос, а каубоите нададоха одобрителни викове и запрепускаха в облака прах, вдигнат от него.
Но след по-малко от миля той започна да изостава и се оказа на опашката, когато подминаха конските пасбища и навлязоха сред гъстаците. Стигнал до един храст, той дръпна юздата и затисна с носна кърпа устата си. Кърпата се напои с алена кръв и той я хвърли в храста. После плесна бича, изхриптя „дий!“ на изумения кон и препусна в галоп след каубоите.
Същата вечер Рейдлър получи писмо от родния си град в Алабама. Беше умрял един от роднините му, та го викаха да си отиде, че трябвало да се дели някакъв имот. На развиделяване той вече препускаше с кабриолета си през прерията на път за гарата.