Но момчето, види се, нямаше желание да оздравее, защото през нощта избягало от палатката и се заровило пак в тревата. Че и валеше дъжд. „Разкарайте се — казало им. — Оставете ме да си умра. Той каза, че съм лъжец и само се преструвам на болен. Махайте ми се от главата!“
— Две седмици той се търкаляше така — продължи готвачът — и не продумваше никому, а после…
Внезапен гръм разтресе въздуха и от гъсталаците изскочиха в галоп и се втурнаха в стана двадесет кентаври.
— Пресвети гърмящи змии! — възкликна Пийт и се разшета на всички страни. — Момчетата идат и ако след три минути вечерята им не е готова, няма да ходя жив.
Но Рейдлър вече не го слушаше. Очите му бяха приковани в дребничкия, загорял от слънцето мъж, който скочи ухилен от коня до лумналия огън. Той не приличаше на Макгайър и все пак…
След миг Рейдлър му стискаше ръката, прегърнал го през рамо.
— Е, как си, братле? — Това беше единственото, което можа да му каже.
— По-близо до земята, нали така казваше? — раздърдори се Макгайър и за малко не сплеска пръстите на Рейдлър в желязната си ръка. — Ето я тук земята и тя ми даде и здраве, и сили. И още нещо — даде ми да разбера какъв жалък идиот съм бил. Благодаря ти, че ме прогони тука, приятелю. Ама какъв кодош си направих с доктора! Гледах през прозореца как изкарваше въздуха на онова мексиканче.
— А защо си затрая, кучи сине? — избоботи скотовъдецът. — Защо не ми каза, че докторът не те е преглеждал?
— Я стига! Хич не ми пукаше! — наежи се Макгайър както преди. — А и ти пита ли ме? Каза си, каквото имаше да казваш, и ме изрита — защо трябваше да се оправдавам? Но знаеш ли, това — да гониш кравите с кон, било чудо работа. А и момчетата са първо качество, с по-добър отбор не ми се е случвало да яздя. Може ли да остана тука, братле?
Рейдлър погледна въпросително Рос Харгис.
— Тази гадина — разнежи се Рос — е най-добрият каубой и най-здравият юмрук в целия окръг.