— Не, нищо подобно — каза Колин. Плътният му глас звучеше топло и дружелюбно. — Ти просто си малко объркана. Прекарала си нещо като болест, защото не гледаш спокойно на нещата. Ако имаш доверие в мен, Силия, мога да ти помогна бързо да се възстановиш.
— О, Колин, наистина ли?
Силия го гледаше с нескрито обожание.
— Бях толкова ужасно притеснена.
Той покровителствено пое ръката й.
— Е, вече няма от какво да се притесняваш.
Той се изправи, хвана Силия под ръка и строго изгледа мисис Хабърд.
— Надявам се — рече той — да няма повече глупави приказки за полиция и тем подобни. Не е откраднато нищо действително ценно, а и Силия ще върне всичко взето.
— Не мога да върна гривната и пудриерата. Пуснах ги в канала. Но ще им купя нови.
— А стетоскопа? Него къде го пуснахте?
— Не съм взимала никакъв стетоскоп. За какво ми е притрябвал глупавият стар стетоскоп? — Тя се изчерви още повече. — И мастилото върху записките на Елизабет не съм го разливала аз. Никога не бих сторила подобна низост.
— Освен това сте съдрали и разкъсали шала на мис Хобхауз, мадмоазел.
Силия сякаш се притесни и изрече неуверено:
— Това нямаше значение. Искам да кажа. Валъри нямаше нищо против.
— Ами раницата?
— О, не съм я нарязала аз. Това беше само моментно избухване.
Поаро извади списъка, който бе преписал от тефтерчето на мисис Хабърд.
— Кажете ми — рече той — и нека този път бъде истината, за кои от случаите сте виновна и за кои не сте?
Силия погледна списъка и отговори веднага:
— Не зная нищо за раницата, електрическите крушки, боровата киселина и солите. А за пръстена — просто не знаех колко е ценен. Веднага щом научих, успях да го върна.
— Ясно.
— Защото наистина нямах намерение да бъда безчестна. Исках само…
— Само какво?
В погледа на Силия проблесна войнствена искра.
— Не зная, наистина не зная. Съвсем съм объркана…
Колин властно се намеси:
— Ще ви бъда много признателен, ако не я разпитвате повече. Мога да ви уверя, че тази работа няма да се повтори. Отсега нататък аз поемам пълната отговорност за нея.
— О, Колин, ти си толкова добър.
— Искам да ми разкажеш всичко за себе си, Силия. Ранното ти детство, например. Добре ли се разбираха майка ти и баща ти?
— О, не, беше ужасно… у дома.
— Ясно. И какво…
Мисис Хабърд се намеси решително:
— Престанете и двамата. Силия, радвам се, че дойде и си призна всичко. Създаде ни доста проблеми и тревоги, трябва да се засрамиш от себе си. Но ще ти кажа следното: вярвам ти, че не си разляла нарочно мастилото върху записките на Елизабет — не допускам, че ти би направила такова нещо. А сега си вървете, ти и Колин. Стига ми толкова за тази вечер.
Щом вратата се затвори зад тях, мисис Хабърд си пое дълбоко въздух.
— Е — рече тя, — какво ще кажете за това?
В очите на Поаро гореше пламъче. Той каза:
— Мисля, че участвахме в любовна сцена… модерен стил.
Мисис Хабърд даде израз на недоволството си.
— Autres temps, autres moeurs1 — измърмори Поаро. — Когато бях млад, младежите даваха на момичетата теософски книги или обсъждаха с тях „Косът“ на Метерлинк. Всичко бе сантименталност и възвишени идеали. В днешно време неприспособеността към живота и комплексите събират младите момчета и момичета.
— И всякакви такива глупости — допълни мисис Хабърд.
Поаро възрази:
— Не, не са само глупости. Основополагащите принципи са достатъчно сериозни, но амбициозен млад изследовател като Колин вижда навсякъде само комплекси и нещастния семеен живот на жертвата.
— Бащата на Силия е починал, когато тя е била на четири години — каза мисис Хабърд, — но детството й преминало доста спокойно с красивата й, но глупава майка.
— Е, да, но тя е достатъчно умна, за да не го признае пред младия Макнаб. Тя ще говори това, което той желае да чуе. Твърде влюбена е.
— Вярвате ли на тези врели-некипели, мосю Поаро?
— Не вярвам, че Силия има комплекс на Пепеляшка или че е крала разни неща, без да осъзнава какво върши. Мисля, че е поела риска да открадне една-две маловажни дрънкулки, с цел да привлече вниманието на целеустремения Колин Макнаб — цел, която тя успя да постигне. Ако си бе останала хубаво, свенливо и обикновено момиче, той може би никога не би погледнал към нея. По мое мнение — завърши Поаро — едно момиче има право да предприема всякакви отчаяни мерки, за да спечели своя избраник.