Поаро въздъхна, внезапно почувствал се изморен от толкова любов. Първо Силия, с влажния поглед на кокер шпаньол, сега пък Патриша, с вид на праведна мадона. Несъмнено любов трябва да съществува и младите да се събират, но, за щастие, Поаро бе отминал този етап. Той се изправи на крака.
— Ще позволите ли, мадмоазел, да задържа пръстена ви? Ще ви бъде върнат невредим утре сутринта.
— Разбира се, щом искате — малко учудено отвърна Патриша.
— Много мило от ваша страна. И моля ви, мадмоазел, пазете се.
— Да се пазя ли? Но от какво?
— И аз бих искал да зная — отвърна Еркюл Поаро.
Той все още бе неспокоен.
Глава шеста
На следващия ден мисис Хабърд бе в раздразнително настроение. Събудила се бе с чувство на известно облекчение, защото болезнената мисъл за възникналите напоследък проблеми най-после я бе напуснала. Виновницата бе открита — едно глупаво момиче, постъпило в духа на глупавата днешна мода (към която мисис Хабърд проявяваше все по-голяма нетърпимост), и отсега нататък редът щеше да бъде възстановен.
Когато обаче слезе на закуска с тази успокояваща мисъл, мисис Хабърд откри, че току-що постигнатото душевно равновесие е застрашено. Точно тази сутрин всички момчета и момичета сякаш си бяха поставили за цел да го нарушават и всеки допринасяше посвоему за постигането на тази цел. Мистър Чандра Лал, узнал за саботажа срещу записките на Елизабет, бе развълнуван и приказлив.
— Потисничество — пелтечеше той, — преднамерено потисничество над цветнокожите раси. Презрение и предразсъдъци, расови предразсъдъци. Това е много показателен пример.
— Вижте какво, мистър Чандра Лал — отсече мисис Хабърд. — Нямате никакви основания за подобно твърдение. Никой не знае кой и защо го е направил.
— Но, мисис Хабърд, мисля, че Силия сама е дошла при вас и е направила пълни самопризнания — каза Джийн Томлинсън. — Мисля, че е постъпила чудесно и всички трябва да й бъдем признателни за това.
— Винаги ли трябва да си толкова противно благородна, Джийн? — гневно запита Валъри Хобхауз.
— Мисля, че се държиш твърде нелюбезно.
— „Направила пълни самопризнания“ — повтори Найджъл, като потръпна. — Що за език? Пфу, каква гадост!
— Защо да е гадост? Така казват в Оксфорд и…
— О, за Бога, необходимо ли е да ставаме и да сядаме с това, което се казва в Оксфорд?
— Какво става тук, мамче? Кажете, наистина ли Силия е свивала тези неща? Затова ли не е слязла на закуска?
— Аз не разбира, моля — намеси се мистър Акибомбо.
Никой обаче не го осветли по въпроса. Всички бяха твърде заети да изразяват собствените си становища.
— Горката — продължаваше Лен Бейтсън. — Да не би нещо да е закъсала с парите?
— Знаете ли, не съм много изненадана — бавно рече Сали. — През цялото време подозирах нещо.
— Твърдите, че Силия е разляла мастилото върху моите записки? — Елизабет Джонстън изглежда се съмняваше. — Това е толкова невероятно! Не, не мога да го повярвам.
— Силия не е изсипвала мастило върху работата ти — рече мисис Хабърд. — Освен това бих искала да спрете да обсъждате този въпрос. Сама щях да ви разкажа всичко на спокойствие по-късно, но…
— Но Джийн подслушваше пред вратата снощи — довърши Валъри.
— Не съм подслушвала, просто минавах оттам.
— Хайде сега, Бес — обади се Найджъл, — много добре знаеш кой е разлял мастилото. Аз, злият Найджъл със зеленото мастило, аз го разлях.
— Не е той, само се преструва. О, Найджъл, как може да си толкова глупав?
— Но аз всъщност спасявам теб, Пат. Кой взе назаем мастилото ми вчера сутринта? Ти!
— Аз не разбира, моля — каза мистър Акибомбо.
— Не ти и трябва — рече му Сали. — На твое място бих стояла далеч от тази работа.
Мистър Чандра Лал се изправи на крака.
— Искате да знаете кой стои зад May May2? Искате да знаете защо в Египет не одобряват Суецкия канал?
— О, по дяволите! — яростно се намеси Найджъл, като стовари чашата в чинийката си. — Първо оксфордски превземки, а сега политика! При това на закуска! Без мен.
Той рязко блъсна стола си назад и напусна стаята.