— Добро утро, Силия, теренът е чист. Всичко се знае и всичко ще бъде забравено — по заповед на Щуката. А Колин ревеше като лъв в твоя защита.
Силия влезе в столовата. Очите й бяха зачервени от плач.
— О, мисис Хабърд…
— Много късно идваш, Силия. Кафето изстина, а и ядене не е останало.
— Не исках да се срещам с другите.
— Така си и помислих. Но рано или късно ще ти се наложи.
— Да, зная, но си помислих, че може би довечера ще ми бъде по-лесно. И, разбира се, няма да остана тук. Ще се изнеса в края на седмицата.
Мисис Хабърд се намръщи.
— Не смятам, че това е необходимо. Можеш да очакваш някои малки неприятности, това си е напълно в реда на нещата, но вие като цяло сте свободомислещи млади хора. Естествено, ще трябва да възстановиш щетите колкото се може по-скоро.
Силия енергично я прекъсна:
— Да, да, ето, донесла съм чековата си книжка. Това е едно от нещата, които исках да ви кажа — тя сведе поглед към ръцете си. Носеше чекова книжка и пощенски плик. — Написах ви писмо в случай че не ви видя, когато слизам надолу. Написах колко ужасно много съжалявам за всичко и мислех да пъхна вътре и чека, за да можете да се оправите с хората, но ми свърши мастилото.
— Ще трябва да направим списък.
— Аз съм го направила, доколкото е възможно, но не зная дали да се опитам да купя същите неща или просто да дам парите на хората.
— Ще обмисля този въпрос. Трудно ми е да преценя в момента.
— Нека да ви дам един чек сега. Ще ми олекне.
Миг преди да заяви безкомпромисно: „Нима? И защо трябва да ти олеква?“ мисис Хабърд разсъди, че студентите винаги страдат от недостиг на пари и това може да се окаже удобен начин за приключване на случая. Така и Женевиев щеше да се успокои и нямаше да отнесе проблема до мисис Николетис (с нея и без това щеше да има достатъчно проблеми).
— Е, добре — каза тя, докато очите й се плъзгаха по списъка на предметите. — Трудно е веднага да се каже колко ще са необходими.
Силия нетърпеливо се намеси:
— Нека да ви дам чек за някаква грубо пресметната сума, а вие после ще разберете точно колко са необходими и, ако трябва, ще ми върнете или ще доплатя.
— Добре тогава — мисис Хабърд неуверено назова една сума, която, по нейни изчисления трябваше да остави обилен резерв и Силия веднага прие. Тя отвори чековата си книжка.
— О, по дяволите, писалката ми! — тя се приближи към полиците, където студентите оставяха всякакви дреболии. — Тук май няма никакво друго мастило, освен ужасното зелено на Найджъл. Е, ще го използвам, Найджъл няма да има нищо против. Да не забравя да купя ново шише мастило, като излизам.
Тя напълни писалката, върна се и написа чека. След като го подаде на мисис Хабърд, погледна часовника си.
— Няма да закусвам, защото ще закъснея.
— По-добре хапни нещо сега, Силия, дори да е само филийка хляб с масло. Не е хубаво да се излиза на гладен стомах. Да, какво има?
Джеронимо, прислужникът италианец, бе влязъл в стаята и жестикулираше енергично с ръце, а съсухреното му, подобно на маймунско лице се гърчеше в комични гримаси.
— Господарка, тя току-що влиза. Тя иска види вас — и с финален жест добави: — Тя много бясна.
— Идвам.
Мисис Хабърд напусна стаята, докато Силия бързо си режеше филия хляб.
Мисис Николетис се разхождаше напред-назад из стаята си, като доста успешно имитираше поведението на тигър в зоопарк, чието време за хранене наближава.
— Какво чуват ушите ми? — избухна тя. — Викате полиция? Без да ми кажете и една думичка? За каква се мислите? Боже мой, за каква се мисли тази жена?!
— Не съм викала полиция.
— Лъжете!
— Вижте, мисис Николетис, не можете да ми говорите по такъв начин.
— Не мога, така ли? Разбира се, че не мога! Сигурно пак аз греша, а не вие. Все аз! А всичко, което вие правите, е безпогрешно. Полиция в моето почтено общежитие!
— Нямаше да е за пръв път — каза мисис Хабърд, като припомни няколко неприятни инцидента. — Имаше един студент от Ямайка, когото издирваха за неморални доходи, както и известния млад комунист агитатор, който бе настанен тук под фалшиво име и…
— Аха, мен обвинявате, така ли? Сякаш аз съм виновна, че тук идват хора и ме лъжат, представят подправени документи и полицията ги издирва като свидетели на убийства! Обвинявате ме, а не знаете какво съм преживяла!