— Напълно вярно.
— Но защо? Това искам да знам. Какво ви привлече тук?
— Какво привлече интереса ми, искате да кажете?
— Точно това искам да кажа. Само заради едно глупаво девойче, което задигало разни неща тук-там, така ли? Такива неща се случват всеки ден. Не е ли това доста под вашето ниво, мосю Поаро?
Поаро поклати глава.
— Не е толкова просто.
— Защо? Кое му е пък сложното?
Поаро седна на един стол и, леко намръщен, изтупа праха от коленете си.
— И на мен ми се иска да го узная — отвърна просто той.
Шарп свъси вежди.
— Не ви разбирам — рече той.
— Да, и аз самият не разбирам. Предметите, които са били взети. — Той поклати глава. — Няма връзка помежду им, липсва логика. Те са като следи, оставени от отпечатъци на различни стъпки. Съвсем отчетливо личи отпечатъкът на, както го нарекохте, „глупавото девойче“, но има и още нещо. Случиха се и други неща, предназначени да съвпаднат с почерка на Силия Остин, които обаче не съвпаднаха. Бяха безсмислени и, очевидно, безцелни. Освен това някои случки навеждат на мисълта за злоба. А Силия не бе злобна.
— Тя е била клептоманка.
— Много се съмнявам в това.
— Значи е най-обикновена кражба на дребно?
— Не и в смисъла, който влагате в това понятие. Ще ви кажа моето мнение: всички тези малки обири бяха извършени, с цел да бъде привлечено вниманието на един определен младеж.
— Колин Макнаб ли?
— Да. Тя е била отчаяно влюбена в Колин Макнаб, а той въобще не я забелязвал. И вместо за красиво, скромно и добре възпитано момиче, тя започнала да се представя за интересна млада престъпница. Това даде добър ефект. Колин Макнаб моментално хлътна по нея, както се казва, и то доста здраво.
— Този Колин трябва да е голям глупак.
— Съвсем не, той е запален психолог.
— Ох — простена инспектор Шарп. — Значи от онези! Сега разбирам всичко. — По устните му плъзна усмивка. — Много разумно от нейна страна.
— Изненадващо разумно. — После Поаро замислено повтори: — Да, изненадващо разумно…
Инспектор Шарп бе нащрек.
— Какво следва от това, мосю Поаро?
— И аз се запитах — и все още се питам, — дали идеята не й е била подхвърлена от някой друг?
— Но с каква цел?
— Откъде мога да зная? Алтруизъм? Някакви задни цели? Никак не е ясно.
— А имате ли някаква представа кой би могъл да й подхвърли идеята?
— Не, освен ако… Не, не.
— Както и да е — каза замислено Шарп, — но не мога да го проумея. Ако тя наистина само се е опитвала да постигне нещо чрез тази клептоманска история и е успяла, защо след това ще се самоубива?
— Отговорът е, че тя не е трябвало да се самоубива.
Двамата мъже се спогледаха и Поаро промърмори:
— Напълно ли сте уверен, че наистина е самоубийство?
— Ясно е като бял ден, мосю Поаро, няма причина да се съмняваме, а и…
Вратата се отвори и в стаята влезе мисис Хабърд с издадена напред брадичка. Тя беше зачервена и имаше тържествуващ вид.
— Сетих се — каза ликуващо тя. — Добър ден, мосю Поаро. Инспектор Шарп, сетих се. Просветна ми съвсем неочаквано. Имам предвид защо тази предсмъртна бележка ми се стори фалшива. Невъзможно е Силия да я е написала.
— Защо, мисис Хабърд?
— Защото е написана с обикновено черно мастило, а Силия напълни писалката си със зелено мастило. Ето с това мастило тук — мисис Хабърд кимна към лавицата, — след закуска вчера сутринта.
Инспектор Шарп, един съвсем различен инспектор Шарп, влезе в стаята, която внезапно бе напуснал след последното изявление на мисис Хабърд.
— Съвсем вярно — потвърди той, — проверих. Единствената писалка в стаята на момичето, оставена до леглото й, е пълна със зелено мастило. С такова зелено мастило.
Мисис Хабърд пое почти празното шише. После разказа стегнато и ясно сцената край масата за закуска.
— Сигурна съм — завърши тя, — че парчето хартия е било откъснато от писмото, което тя написа вчера и което аз така и не отворих.
— Какво направи тя с него? Не можете ли да си спомните?
Мисис Хабърд поклати глава.
— Оставих я сама тук и отидох да си гледам работата. Навярно го е оставила някъде тук и съвсем го е забравила.
— И някой го е намерил, отворил го е. Някой, който… — Инспекторът направи пауза. — Разбирате ли — извика той — какво означава това? Това откъснато парче хартия не ми вдъхваше доверие от самото начало. В стаята й има купища листи за записки — много по-естествено би било да напише предсмъртното си послание върху някой от тях. Това означава, че някой е съзрял възможността да използва встъпителната фраза от писмото до вас, за да инсценира нещо съвсем различно. За да инсценира самоубийство. — Той замълча за миг, а после бавно продължи: — Това означава…