— Убийство — каза Еркюл Поаро.
Глава осма
Макар да смяташе, че английската закуска в пет следобед възпрепятства достойното оценяване на основното хранене за деня — обеда, Поаро постепенно привикваше с нея.
За този случай находчивият Джордж бе приготвил огромни чаши, кана наистина силен индийски чай и в допълнение към горещите маслени кифлички имаше хляб и сладко и голямо парче разкошен сливов кейк.
Всичко това бе направено, за да достави удоволствие на инспектор Шарп, който се бе облегнал и с наслада сърбаше третата си чаша чай.
— Нали нямате нищо против, че наминах така, мосю Поаро? Разполагам с цял час докато студентите започнат да се прибират. Ще ми се наложи да ги разпитам всичките, а, откровено казано, не горя от нетърпение да го направя. Вие сте се срещали с част от тях онази вечер и си мислех дали не бихте могли да ми дадете някаква полезна информация… поне за чужденците?
— Смятате, че мога правилно да преценявам чужденците ли? Но, mon cher, сред тях няма никакви белгийци…
— Няма белг… А, да, разбирам какво искате да кажете. Имате предвид, че тъй като сте белгиец, всички останали националности са толкова чужди за вас, колкото и за мен. Но това не е съвсем вярно, нали? Искам да кажа, че вие със сигурност знаете за европейците повече от мен, макар това да не важи за разните му индийци, африканци и прочее.
— Най-пълноценно може да ви помогне мисис Хабърд. Тя е прекарала няколко месеца в тясно съжителство с тези млади хора, а освен това доста добре преценява човешката природа.
— Да, тя е извънредно компетентна жена. Разчитам на нея. Ще трябва да се срещна и със собственичката на дома. Доколкото разбрах, тя притежавала няколко такива домове, както и студентски клубове. Но май не я харесват особено.
За миг Поаро не каза нищо, после попита:
— Ходихте ли в „Света Катерина“?
— Да, главният фармацевт ми оказа голяма помощ. Беше доста потресен и разстроен от новината.
— Какво каза за момичето?
— Работела там едва от половин година, но я харесвали. Описа я като малко мудна, но доста съзнателна служителка. — Той направи пауза, след което добави: — Морфинът е бил взет оттам — това е сигурно.
— Така ли? Много интересно и много озадачаващо.
— Било е морфинов тартрат. Държат го в шкафа с отровите в аптеката, на най-горния рафт, сред лекарствата, които не се използват толкова често. Най-често се употребявали хиподермичните таблетки, разбира се, а явно морфиновият хипохлорит се използва по-често от тартрата. Струва ми се, че и при лекарствата съществуват моди, както навсякъде другаде. Докторите сякаш си подражават и масово предписват едно и също. Това не ми го каза той, мое заключение си е. На най-горната лавица в този шкаф има някои лекарства, които са били популярни едно време, но от години не се предписват.
— Сиреч никой не би забелязал липсата на едно прашно шишенце.
— Точно така. Заявките се изпълняват на определени интервали. Никой не можа да си спомни откога не е предписван морфинов тартрат. Липсата на шишето е нямало да бъде забелязана, докато то не потрябва или докато не бъде бракувано при евентуална инвентаризация. И трите аптекарки имат ключове от шкафа с отровите и шкафа с опасните медикаменти. Шкафовете се отварят, щом нещо потрябва, и тъй като в натоварени дни (каквито са на практика всички дни) на всеки три минути някой ползва нещо от шкафа, той се отключва и остава отключен до края на работния ден.
— Кой друг, освен самата Силия е имал достъп до него?
— Другите две аптекарки, но те нямат никаква връзка с Хикъри Роуд. Едната работи там от четири години, а другата постъпила преди няколко седмици, като преди това е работила в болницата в Девън. Чисто досие. Освен тях и трите старши аптекарки — все дългогодишни служителки в „Света Катерина“. Това са хората, за които може да се каже, че имат редовен и нормален достъп до шкафа. Има и една възрастна чистачка. Тя идва сутрин от девет до десет и би могла да грабне шишенцето от шкафа, когато момичетата са заети на гишетата с пациентите или изготвят рецептите за болничните отделения, но тя работи, в болницата от години и това ми се струва малко вероятно. Служителят от лабораторията също минава оттам с шишета, които ползва, и може да е издебнал удобен случай и да се е пресегнал за едно шишенце. Никоя от тези възможности обаче не ми се струва убедителна.