Глава десета
Мис Томлинсън бе строга на вид млада дама на двадесет и седем, русокоса, с правилни черти и малко присвита уста. Тя седна и направо запита:
— Кажете, инспекторе, с какво мога да ви помогна?
— Питам се дали бихте могли да окажете някаква помощ във връзка с този трагичен случай, мис Томлинсън?
— Изумително. Направо изумително — каза Джийн. — Докато си мислехме, че Силия се е самоубила, също беше ужасно, но сега, след като разбрахме, че съществуват съмнения за убийство…
— Напълно убедени сме, че тя не се е отровила сама… — прекъсна я Шарп. — Знаете ли откъде е взета отровата?
Джийн кимна.
— Досещам се, че е от болницата „Света Катерина“, където тя работеше. Но това определено говори повече за самоубийство, нали?
— Да, такава е била целта — отговори инспекторът.
— Но кой друг, ако не Силия може да е взел тази отрова?
— Твърде много хора — каза инспектор Шарп, — ако са искали да го направят. Дори самата вие, мис Томлинсън, бихте могли да се снабдите с нея, ако пожелаете.
— Моля ви, инспектор Шарп! — гласът на Джийн прозвуча остро и обидено.
— Но вие сте посещавали аптеката доста често, нали, мис Томлинсън?
— Наистина ходех там, за да се срещам с Милдред Кери, но и през ум не ми е минавало да отварям шкафа с отровите.
— Да, но сте могли да го направите, нали?
— Аз определено не бих могла да направя подобно нещо.
— Е, хайде сега, мис Томлинсън! Да кажем, че приятелката ви е била заета с болничните заявки, а другото момиче е обслужвало външното гише. Твърде често се случва в предната стая да има само две аптекарки. Бихте могли незабелязано да минете зад рафтовете с шишета в средата на помещението. Бихте могли да извадите от шкафа едно шишенце и да го мушнете в джоба си, така че на нито една от двете аптекарки да не й мине през ум какво сте направили.
— Думите ви ме обиждат, инспектор Шарп. Това обвинение е нелепо.
— Но това не е обвинение, мис Томлинсън, съвсем не. Не искам да ме разбирате погрешно. Казахте, че е невъзможно да сте извършили подобно нещо и аз се опитвам да ви убедя в обратното. Нито за миг не съм си и помислял, че вие наистина сте го направили. В края на краищата — добави той, — за какво ви е притрябвало?
— Разбира се. Вие изглежда не разбирате, инспектор Шарп, че Силия беше моя приятелка.
— Много хора са били отровени от приятелите си. Има един въпрос, който понякога сме длъжни да си зададем: Кога приятелят не е приятел?
— Между Силия и мен не е имало неразбирателство или нещо подобно. Тя ми беше много симпатична.
— Имахте ли някакъв повод да подозирате, че тя е извършителката на тези кражби в дома?
— Разбвра се, че не. През живота си не съм била толкова изненадана! Смятах Силия за много почтен човек. Не бих си и помислила, че може да направи подобно нещо.
— Е, разбира се, клептоманите не могат да се контролират, нали — каза инспектор Шарп, като я гледаше изпитателно.
Устните на Джийн Томлинсън сякаш се свиха още повече. После се разтвориха и тя произнесе:
— Не бих казала, че съм склонна да приема това обяснение, инспектор Шарп. Моите възгледи са старомодни и за мен кражбата си е кражба.
— Значи вие смятате, че Силия е откраднала тези неща просто за да ги притежава?
— Точно така.
— Обикновена безчестна постъпка, така ли?
— Опасявам се, че да.
— Хм — каза инспектор Шарп, като поклати глава, — това е лошо.
— Да, винаги е тъжно, когато усетиш, че си разочарован от някого.
— Разбрах, че е бил поставен въпросът за нашето повикване — на полицията, имам предвид.
— Да, и според мен това щеше да бъде правилно.
— Навярно сте били убедена, че това обезателно е трябвало да стане?
— Мисля, че това би било единственото правилно решение. Просто смятам, че не трябва да се позволява на никого да се измъкне след подобно нещо.