— Имате предвид като се нарече клептоман вместо крадец?
— Ами, в общи линии — да.
— Но вместо това всичко завърши щастливо и мис Остин дори получи годежен пръстен!
— Човек не трябва да се изненадва от нищо, сторено от Колин Макнаб — злобно каза Джийн Томлинсън. — Сигурна съм, че той е атеист и… въобще той не вярва в нищо, заядлив е и е твърде неприятен. Та той е груб с всички. По мое мнение той е комунист!
— Охо — рече инспектор Шарп, — лошо!
И поклати глава.
— Той защити Силия, защото не притежава никакво чувство за собственост. Вероятно смята, че всеки трябва да взима онова, което желае.
— Но, все пак — възрази инспектор Шарп — мис Остин си е признала.
— Естествено, след като беше разкрита — отвърна рязко Джийн.
— Разкрита от кого?
— От този господин… как му беше името. Поаро, който дойде.
— Но защо мислите, че той я е разкрил, мис Томлинсън? Той не е казвал такова нещо, просто е дал съвет да се извика полицията.
— Сигурно й е дал да разбере, че е разкрита. Тя разбра, че играта очевидно свърши и изтича да се предаде.
— Какво ще кажете за мастилото по листите на Елизабет Джонстън? И за това ли си призна?
— Наистина не си спомням, предполагам, че да.
— Грешите! — каза Шарп. — Тя най-ревностно е отрекла да има нещо общо с това.
— Хм, ами може и така да е. Честно да си призная, и на мен не ми се вярва много.
— Смятате ли, че е по-вероятно да го е извършил Найджъл Чапмън?
— Не, не мисля, че и Найджъл би извършил такова нещо. Много по-вероятно според мен е това да е дело на мистър Акибомбо.
— Така ли? Че той пък защо ще го прави?
— Ревност. Всички тези цветнокожи са много ревниви един към друг и много истерични.
— Това е интересно, мис Томлинсън. Кога за последен път видяхте Силия Остин?
— В петък вечерта, след вечеря.
— Коя си легна по-рано, тя или вие?
— Аз.
— Не се ли качихте в стаята й да я видите, след като напуснахте всекидневната?
— Не.
— И нямате, така да се каже, никаква представа за това, кой би могъл да пусне морфин в кафето й?
— Абсолютно никаква.
— И не сте виждали никъде из къщата или в нечия стая да се търкаля морфин?
— Не, струва ми се, че не.
— Струва ви се, че не? Какво искате да кажете, мис Томлинсън?
— А, нищо, просто си помислих… имаше един глупав облог.
— Какъв облог?
— О, две или три от момчетата спореха.
— За какво спореха?
— За убийства и начините за извършването им. Главно за отравяния.
— Кои участваха в обсъждането?
— Хм, струва ми се, че започнаха Колин и Найджъл, а после се присламчи и Лен Бейтсън, а и Патриша беше там.
— Можете ли да си спомните, колкото се може по-точно, какво си говореха на тази тема?
Джийн Томлинсън се замисли за миг.
— Ами, мисля, че започнаха разговор за убийството чрез отравяне и твърдяха, че трудното е да се набави отровата, и че убийците обикновено ги хващали или по купуването на отровата, или по възможните начини за придобиването й. Найджъл твърдеше, че това изобщо не е вярно и че може да измисли поне три различни начина, по които всеки може да си намери отрова, така че никой да не разбере. Тогава Лен Бейтсън му каза, че говори глупости. Найджъл му каза, че е готов да го докаже. Пат, разбира се, каза, че Найджъл е прав. Тя каза, че Лен и Колин биха могли да се сдобият с отрова, когато си поискат, от болницата, в която работят, както и Силия. А Найджъл каза, че въобще не е имал предвид това и че ако Силия вземе нещо от аптеката, това веднага ще бъде забелязано. Рано или късно щели да го потърсят и да открият, че липсва. Пат каза, че няма да я хванат, ако вземе шишето, отсипе част от съдържанието и го допълни с нещо друго. Тогава Колин се засмя и каза, че в такъв случай през някой от следващите дни биха постъпили сериозни оплаквания, но Найджъл възразя, че не е имал предвид такива специални условия и че самият той, който няма никакъв достъп до нищо като лекар или аптекар, спокойно може да си намери три различни вида отрова по три различни начина. Лен Бейтсън попита: „Добре тогава, какви са тези методи?“ Найджъл отвърна: „Няма да ти ги кажа още сега, но мога да се обзаложа с теб, че до три седмици ще донеса тук проби от три различни смъртоносни отрови“, а Лен Бейтсън рече, че се обзалага на пет лири за обратното.