— Е, и? — запита инспектор Шарп, когато Джийн спря.
— Ами мисля, че нищо повече не се чу по този въпрос доста време, а после една вечер, във всекидневната, Найджъл каза: „Ето, момчета, вижте — аз удържах думата си“ и постави три неща на масата. Бяха опаковка хиосциаминови таблетки, шишенце тинктура от дигиталис и малко шишенце морфинов тартрат.
Инспекторът рязко попита:
— Морфиновият тартрат имаше ли някакъв етикет?
— Да, от болницата „Света Катерина“, спомням си го, защото ми направи впечатление.
— А другите?
— Не съм обърнала внимание. Според мен не бяха от болница.
— Какво се случи след това?
— Ами, разбира се, вдигна се много шум и Лен Бейтсън каза: „Да, но ако извършиш убийство, следите скоро ще стигнат до теб.“ А Найджъл отвърна: „Съвсем не, в момента аз съм никой. Нямам връзки с нито една клиника или болница и на никого няма да му хрумне да ме свърже с всичко това. Не съм ги купил по нормалния начин.“ Тогава Колин Макнаб извади лулата от устата си и заяви: „Не, ти просто не може да си направил това. Никой аптекар не би ти ги продал без рецепта.“ После продължиха да спорят така още малко и накрая Лен каза, че ще изплати облога. „Не мога да го направя сега, защото съм малко зле с парите, но няма проблеми — Найджъл доказа твърдението си“, а после попита: „Какво ще правим с престъпните трофеи?“ Найджъл се усмихна и каза, че е по-добре бързо да се отърват от тях, преди да е станало някое произшествие. Изпразниха опаковката и изхвърлиха таблетките в огъня, там изсипаха и праха морфинов тартрат, а тинктурата от дигиталис пуснаха в тоалетната.
— Какво стана с шишенцата?
— Не зная. Мисля си, че може би са били изхвърлени в кошчето за боклук.
— Но самата отрова бе унищожена, така ли?
— Да, със сигурност, видях го с очите си.
— И кога се случи това?
— Може би преди около две седмици.
— Ясно. Благодаря ви, мис Томлинсън.
Джийн не побърза да си тръгне — явно желаеше да чуе нещо повече.
— Мислите ли, че това може да се окаже важно?
— Възможно е. Трудно е да се каже.
Инспектор Шарп прекара няколко минути в размисъл, после отново повика Найджъл Чапмън.
— Мис Томлинсън току-що направи много интересно изявление — каза той.
— Ха! И каква отрова наля в душата ви скъпата Джийн? Срещу мен ли?
— Да, тя говореше за отрови, и то във връзка с вас, мистър Чапмън.
— Аз и отрова? Но защо, за Бога?
— Ще отречете ли, че преди няколко седмици сте сключили облог с мистър Бейтсън, че можете да се сдобиете с отрова, без да оставите никакви следи?
— А, това ли? — Найджъл сякаш бе внезапно озарен. — Но разбира се! Странно е, че въобще не се сетих за това. Дори не си спомням Джийн да е присъствала. Не смятате, че това може да има някакво значение, нали?
— Хм, не се знае. Значи признавате този факт, така ли?
— Да, обсъждахме този въпрос. Колин и Лен бяха много надути и самоуверени, но аз им казах, че с малко съобразителност всеки може да си достави достатъчно отрова. Всъщност им казах, че мога да измисля три различни начина за това и за да докажа твърдението си, обещах да го изпълня на практика.
— Което и направихте впоследствие?
— Да, впоследствие го направих, инспекторе.
— И какви бяха тези три начина, мистър Чапмън.
Найджъл леко наклони глава на една страна.
— Не ме ли подтиквате към инкриминиране с този въпрос? — попита той. — И не е ли редно да ме предупредите, ако е така?
— Все още не е необходимо да ви предупреждавам, мистър Чапмън, че става дума за „инкриминиране“, както го нарекохте. Вие имате пълното право да откажете да отговаряте на въпросите ми, ако пожелаете.
— Не съм казал, че не искам да отговарям. — Найджъл явно премисли нещо за миг и по устните му заигра лека усмивка. — Разбира се — започна той, — това, което съм направил, без съмнение е противозаконно. И вие можете да ме приберете за това. Ако поискате. От друга страна, тук става въпрос за убийство и смятам, че съм длъжен да ви кажа всичко, което може да има някаква връзка със смъртта на бедната малка Силия.
— Това определено е разумна гледна точка.
— Добре, тогава ще говоря.
— Какви бяха трите метода?
— Ами — Найджъл се отпусна върху облегалката на стола си, — във вестниците винаги има съобщения за откраднати от колите на лекари опасни медикаменти, нали? Предупреждават хората.