— И после вие намерихте раницата?
— Да, като че ли… трудно ми е да си спомня. Виждате ли, Лен Бейтсън се канеше да тръгва на автостоп и никъде не можеше да намери раницата си. Вдигна страхотна врява, всички търсихме много и най-накрая Джеронимо я намери, набутана зад бойлера и цялата накъсана на ленти. Странна работа. Толкова любопитно и толкова безсмислено, мосю Поаро.
— Да — съгласи се. Поаро. — Любопитно и безсмислено.
Той помълча около минута.
— И в същия ден, когато дойде полицията, за да разследва онзи африкански студент, изчезнаха няколко електрически крушки — поне така ми каза Джеронимо. В същия ден ли беше?
— Ами не мога да си спомня точно. Да, да, мисля, че сте прав, защото си спомням, че слизахме по стълбите с инспектора от полицията и влязохме във всекидневната, където имаше свещи. Искахме да попитаме Акибомбо дали другият младеж бе говорил с него въобще и дали му беше казал къде отива.
— Кой друг беше във всекидневната?
— О, мисля, че повечето студенти се бяха върнали по това време. Беше вечерта, нали разбирате, около шест часа. Попитах Джеронимо за крушките и той ми каза, че са взети. Попитах го защо не ги е сменил и той ми отговори, че крушките ни са свършили. Доста се нервирах, тъй като това приличаше на глупава и нелепа шега. Помислих го за шега, а не за кражба, но бях доста изненадана, че нямаме повече крушки, тъй като обикновено държим доста резервни. Въпреки това тогава не го приех на сериозно, мосю Поаро.
— Крушките и раницата — каза Поаро замислено.
— Все пак ми се струва възможно — каза мисис Хабърд — тези две случки да нямат връзка с неблагоразумната постъпка на бедната малка Силия. Не забравяйте, че тя съвсем искрено отричаше въобще да е пипала раницата.
— Да, да, така е. Колко скоро след това започнаха кражбите?
— Боже мой, мосю Поаро, нямате представа колко ми е трудно да си спомня всичко това. Я да видя… беше през март, не, февруари… края на февруари. Да, да, мисля, че Женевиев каза, че си е изгубила гривната седмица след това. Да, между двадесети и двадесет и пети февруари.
— И след това кражбите продължиха горе-долу редовно, така ли?
— Да.
— И тази раница беше на Лен Бейтсън, нали?
— Да.
— И той беше доста ядосан заради нея, така ли?
— Е, не бива да съдите по това, мосю Поаро — рече мисис Хабърд с лека усмивка. — Лен Бейтсън просто си е такова момче, нали разбирате. Добросърдечен, щедър, мил до наивност, но има избухлив характер.
— Какво представляваше тази раница, нещо специално ли?
— О, не, беше си съвсем обикновена.
— Можете ли да ми покажете някоя като нея?
— Ами да, разбира се. Мисля, че Колин има такава, съвсем същата. Найджъл също… всъщност и Лен има сега друга, защото се наложи да отиде и да си купи нова. Студентите обикновено си ги купуват от магазина на края на улицата. Много добро място е за най-различно къмпингово оборудване и екипировка за пътуване на автостоп. Шорти, спални чували, всякакви такива неща. И много евтино… много по-евтино, отколкото в който и да е от големите магазини.
— Ще мога ли да видя една от тези раници, мадам?
Мисис Хабърд услужливо го заведе до стаята на Колин Макнаб.
Самият Колин не беше там, но мисис Хабърд отвори гардероба, наведе се, взе раницата и я подаде на Поаро.
— Заповядайте, мосю Поаро. Тази е съвсем същата като онази, която изчезна и която намерихме цялата нарязана.
— Доста рязане е паднало — промърмори Поаро, опипвайки преценяващо раницата. — Човек не може да накълца такова нещо с малка ножичка.
— О, не, не е това, което си мислите… ами… да го направи момиче например. Според мен е била необходима сила. Сила и… злоба, нали разбирате.
— Разбирам, да, разбирам. Не е приятно. Не е приятно да се мисли за това.
— После пък, когато намериха шала на Валъри, също разкъсан на парчета, ами, стори ми се… как да кажа… проява на неуравновесен човек.
— А — каза Поаро, — според мен тук грешите, мадам. Мисля, че в тази работа няма нищо неуравновесено. Мисля, че има цел и смисъл, и, защо да не го наречем, методичност.
— Е, сигурно разбирате повече от тези работи, отколкото аз — рече мисис Хабърд. — Цялата тази работа обаче никак не ми харесва. Доколкото мога да преценя, имаме доста приятна група студенти тук и много ще ми е мъчно, ако… Някой от тях е… ами, във всеки случай не е това, което си мисля за него или за нея.