Поаро се приближи до прозореца. Той го отвори и излезе на старомодния балкон. Стаята гледаше към задната част на къщата. Под нея имаше малка, мрачна градинка.
— Тук е по-тихо, отколкото отпред, предполагам? — допита той.
— В известен смисъл. Но Хикъри Роуд не е особено шумна улица, а от тази страна се чуват всичките котки през нощта. Вият, нали разбирате, и събарят капаците на боклукчийските кофи.
Поаро погледна надолу към четирите очукани кофи за смет и другите вехтории, нахвърляни в задния двор.
— Къде е постройката на парното?
— Онази врата води към нея, там долу, до склада за въглища.
— Разбирам.
Той погледна замислено надолу.
— Чии стаи още гледат насам?
— Найджъл Чапмън и Лен Бейтсън са в съседната стая.
— А освен тях?
— Ами това е другото крило… стаите на момичетата. Първа е стаята, която заемаше Силия, след това е на Елизабет Джонстън, после на Патриша Лейн. Валъри и Джийн Томлинсън имат стаи, които гледат към улицата.
Поаро кимна и влезе обратно в стаята.
— Доста е спретнат този младеж — измърмори той, докато оглеждаше преценящо наоколо.
— Да, стаята на Колин винаги е много подредена. Някои от момчетата живеят в ужасен безпорядък — рече мисис Хабърд. — Трябва да видите стаята на Лен Бейтсън. — После добави извинително: — Обаче той е добро момче, мосю Поаро.
— Казвате, че тези раници са купени от магазина накрая на улицата?
— Да.
— Как се казва магазинът?
— Наистина, мосю Поаро, като ме разпитвате така, не мога да си спомня. Мисля, че Мабърли. Или пък Келсо. Не, знам, че името не звучи по този начин, но нещо подобно се върти в главата ми. Вижте, имах познати на име Келсо и друга на име Мабърли, и те доста си приличаха.
— А — рече Поаро, — това е една от причините някои неща толкова да ме привличат. Невидимата връзка.
Той погледна още веднъж през прозореца надолу към градинката, след това си взе довиждане с мисис Хабърд и напусна къщата.
Тръгна надолу по Хикъри Роуд, стигна до ъгъла и зави по главната улица. Не му беше трудно да разпознае магазина, описан от мисис Хабърд. На витрината имаше голямо разнообразие от кошници за пикник, раници, термоси, всякакви видове спортна екипировка, шорти, якета, тропически шлемове, палатки, бански костюми, фарове и светлини за велосипеди; всъщност всичко необходимо за младежи, занимаващи се със спорт. Името на магазина, забеляза той, не беше нито Мабърли, нито Келсо, а Хикс. След внимателно изучаване на стоките, изложени на витрината, Поаро влезе и се представи като желаещ да закупи раница за въображаемия си племенник.
— Той прави „льо кемпинг“, вие разбирате — каза Поаро с възможно най-чуждестранния си акцент. — Той върви с други студенти пеша и всичко, което му трябва, носи на своя гръб и колите, и камионите, които минават, го качват.
Собственикът — дребно, услужливо човече с жълтеникавочервена коса — отговори с готовност:
— Пътува на стоп, значи — рече той. — В днешно време всички го правят. Сигурно автобусите и влаковете губят много пари. Някои от тия младежи обикалят на стоп цяла Европа. Значи искате раница, сър. Най-обикновена раница, така ли?
— Така мисля. Имате ли различни видове?
— Ами имаме една-две по-леки за жени, но в общи линии продаваме тази. Добра, здрава, издържа на всякакво време и наистина е доста евтина, въпреки че аз ви го казвам.
Той показа една брезентова раница, която беше, доколкото Поаро можа да прецени, точно копие на онази, която му показаха в стаята на Колин. Поаро я огледа, зададе още няколко екзотични и излишни въпроса и приключи, като заплати покупката.
— Да, продаваме доста от тези — рече мъжът, след като я опакова.
— Тук наоколо живеят доста студенти, нали?
— Да, в този квартал има много студенти.
— Има едно общежитие наблизо, мисля, че е на Хикъри Роуд.
— О, да, продадох няколко раници на младите господа там. И на младите дами. Обикновено идват тук за всякаква екипировка, която им трябва, преди да заминат. Цените ми са по-ниски, отколкото в големите магазини. Заповядайте, сър, и съм сигурен, че племенникът ви ще остане доволен от подаръка, защото ще му свърши чудесна работа.
Поаро му благодари и си тръгна с пакета.
Успя да направи само две крачки, когато почувства нечия ръка върху рамото си. Беше инспектор Шарп.